34 години след убийството на Георги Марков в България все още управляват ченгетата от ДС

Днес (7 септември) се навършват 34 години от покушението срещу големия български писател и противник на комунизма, Георги Марков. След тридневна агония той почина в лондонска болница, пронизан от сачма, пълна със силната отрова рицин. Споменът за автора на „Задочни репортажи”, „Портретът на моя двойник”, „ Жените на Варшава” „Да се провреш под дъгата“, „Асансьорът“, „Атентат в затворената улица“, „Комунисти“, „Аз бях той“, „Покривът“ и още много прекрасни произведения, станали емблема за цяло поколение свободолюбиви българи, тази година идва в контекста на още едно събитие. На 5 септември с гласовете на управляващата партия в парламента беше отхвърлен законопроект на „Синята коалиция“ за налагане на временно ограничение бивши сътрудници на Държавна сигурност да заемат ръководни постове в администрацията и в други отговорни държавни институции. Депутатите от управляващата партия ГЕРБ гласуваха „въздържал се“.

В почит към паметта на останалия в мислите и душите ни Георги Марков – Скитник публикуваме откъс от документалното разследване на журналиста Христо Христов, събрано в книгата му „Убийте Скитник“ :
„Първо главно управление на ДС: Работим по обезвреждането на Скитник
Веднага след подписването на европейското споразумение за сигурност и сътрудничество в Хелзинки през 1975 лидерите от източния блок разбират, че са допуснали грешка, като са приели задължението да спазват и зачитат човешките права. В съветския лагер започват да изникват първите хелзинкски комитети, които поставят въпросите за човешките права в режимите в Източна Европа.
Архивите в Националната разузнавателна служба (НРС) разкриват, че от 1976 г. КГБ започва да предупреждава Първо главно управление (ПГУ) на ДС, че надигащият се глас на дисидентите се превръща в сериозен проблем, който може да доведе до създаването на опозиция в страните от социалистическия лагер. КГБ спуска нареждане
да се противодейства активно на дисидентските прояви
особено на онези, които протичат чрез обявените за проводници на идеологическа диверсия радиостанции като Би Би Си, „Дойче веле“ и особено радио „Свободна Европа“.
По същото време Георги Марков вече чете своите „Задочни репортажи“ по „Свободна Европа“. Те се превръщат в най-продължителната и аргументирана критика на комунистическата система в България и сляпата й подчиненост на Кремъл.
Ръководството на МВР заповядва на ръководителите на отделните управления в ДС да активизират работата си срещу българската емиграция. Въпросът е специално обсъден на среща при министъра Димитър Стоянов, на която присъстват началникът на ПГУ ген. Васил Коцев и началникът на контраразузнаването ген. Георги Аначков. На нея първия зам. вътрешен министър ген. Григор Шопов, заявява:
„Напоследък се появи качествено нова категория изменници на родината. Тяхната дейност ние смятаме, че не отчитаме добре и нашата работа по тях е занижена. Имам предвид хора като Георги Марков, Петър Семерджиев, Асен Мандиков, които със своята дейност провеждат линията на Солженицин и работят най-активно против нашата страна в тези организации като радио „Свободна Европа“.
Ние трябва да насочим своите усилия към тази категория изменници на родината, които са най-опасните идеологически диверсанти срещу нашата страна. Трябва да провеждаме такива мероприятия като от рода с Арсов (отвлечен от Дания през 1974 – бел. авт.), за да обезвредим лидери на вражеската емиграция.“

ПГУ разделя обектите от българската емиграция в две категории: „на особено важни – първа категория, а останалите – втора. За разузнаването Георги Марков е от първостепенно значение, защото е посочено:
„Скитник – Георги Марков, активен изменник на родината по линия на идеологическата диверсия, работи в Би Би Си. Първа категория.
Разработката се води в ПГУ по съвместен план с Шесто управление с цел компрометиране и неутрализиране.“
В ПГУ разработките срещу емигрантите се водят в 04 контраразузнавателен отдел (КРО). От архивите на отдела става ясно, че в разузнаването са планирани остри мероприятия срещу най-изявените емигранти. Едно от най-често срещаните имена, срещу които е планирано остро мероприятие, е това на Петър Семерджиев: „Ренегат – Петър Семерджиев, активен изменник на родината по линия на идеологическата диверсия. Разработката да се води в ПГУ съвместно с Шесто управление с цел разобличаване, компрометиране и изучаване на обстановката за провеждане на ОМ.“
По неговата разработка е докладвано „установяват се връзките на обекта и маршрутите на движение“. За Бухал – имигриралият във ФРГ писател Димитър, ПГУ планира, че „по същия се работи с цел отвличане и довеждане в нашата страна“. Ето как изглеждат плановете на 04 КРО, в които са планирани още остри мероприятия срещу други емигранти: „С цел дезорганизиране дейността на вражеската емиграция да се проведат мероприятия по обезвреждане чрез осъществяване на ОМ на някои от основните обекти като Либерто и Ренегат.
По отделни планове съвместно с Шесто управление да се проведат целенасочени мероприятия по обезвредяването на обектите Журналист и Тарзан. Под псевдонима Либерто ПГУ разработва българския емигрант Благо Славенов, който развива активна дейност в Италия, Журналист е Стефан Табаков – председател на Българската социалдемократическа партия в изгнание, базирана във Виена, а Тарзан е Асен Мандиков, зам.-завеждащ на българската секция на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен. Строго секретните планове и отчети на 04 КРО изобилстват с остри мероприятия:
„Да се проведат мероприятия по изучаване условията и създаване на предпоставки за неутрализиране дейността на обектите
– Барон (Ценко Барев, председател на Българско освободително движение, Париж), Ренегат, Скитник… Да се извърши подготвителна работа с оглед на провеждане впоследствие ОМ по обекта Предател (писателя Атанас Славов, имигрирал в САЩ) а по обектите Слепец, (изменилия офицер от ДС Стефан Свръдлев), Журналист и Барон да се изучат обстановката и възможностите за същата цел. Същото да се извърши и по обектите Ренегат и Скитник.
Тези планове са подписани от началника на отдела полк. Мичо Генковски (водещ офицер на агент Пикадили), съгласувани са със зам.-началника на ПГУ Владимир Тодоров и са утвърдени от началника на разузнаването ген. Васил Коцев. Архивите разкриват, че Генковски докладва разработката „Скитник“ на шефа на контраразузнаването в съветското ПГУ ген. Олег Калугин (виж факсимилето). В отчета до началника на българското разузнаване той посочва, че „особено внимание бе отделено на Скитник и че „делото беше подробно обсъдено“. В други документи ПГУ информира КГБ, че с предаванията си Георги Марков „грубо се изопачава истината за правата на българските и на съветските граждани“.
През 1977 Политбюро приема секретно решение за „обезвредяване дейността на българската вражеска емиграция“. От ПГУ се чакат конкретни резултати. За Георги Марков в прав текст разузнаването посочва, че трябва да бъде обезвреден:
„По разработка „Скитник“ се провеждат на по-широка основа мероприятия за обезвреждането му
За целта се извършват нови вербовки на агенти и други мероприятия за детайлно изучаване на обстановката около него.“ „Ще продължи работата по обезвреждане на обекта Скитник, е записано в строго секретния план на 04 КРО за 1978 г.
Планът е изпълнен.

Официално управлението на Живков години наред отрича
да има каквото и да било участие в покушението му. Но архивите на ПГУ показват, че след убийството ПГУ е предприело редица операции за заличаване на следите към режима. Целта е показателна – да се отклони разследването на Скотланд ярд от горещите следи и да се насочи в задънена улица. Същото важи и за френските служби, разследващи покушението срещу Владимир Костов в Париж. Операциите носят подписа на началника на ген. Васил Коцев и са утвърдени лично от вътрешния министър Димитър Стоянов. Ето какво представляват те:
1. Да се изготви и изпрати писмен документ от името на емигрантска терористична група до френските специални служби, в който да се подскаже, че тази група се ангажира с мероприятия за ликвидирането на някои активни агенти на ДС, работещи в средите на вражеската емиграция. В текста да се подскаже отношението на групата към лица като Владимир Костов, Георги Марков, които в България са били на отговорна работа.
Да се покаже наличието на данни за изпращането на такива лица на Запад от ДС и негодуванието, че към тях не са взети мерки нито от емигрантските лидери, нито от френските власти. Това е накарало групата да премине към действия в интерес на българската емиграция и западните страни, тъй като акциите на групата са добре обмислени и целят да нанесат двоен удар на режима в България – да се ликвидират неудобни лица и да се прехвърли вината за това на ДС.
Целта на мероприятието ще бъде
да се насочат специалните служби на Англия и Франция към търсене виновниците за смъртта на изменниците на родината сред емигрантските организации
а чрез мерките, които ще се вземат в това отношение, да се засили съществуващият страх, депресия и недоверие в средите на активните изменници на родината.
2. В телефонен разговор от ФРГ с директора на българската секция на Би Би Си български емигрант да разкрие за съществуващите служебни и лични противоречия между Георги Марков и Петър Увалиев и да предложи да се има това предвид при изясняването на обстоятелствата около случая „Георги Марков“. Целта – да се засили работата на Скотланд ярд срещу българската емиграция в Англия за намиране на замесени лица в Би Би Си.
С това ще се засили атмосферата на уплаха, безпокойство и недоверие сред служителите на Би Би Си и вражеската емиграция. Проведено е и активно мероприятие под кодовото име „Експрес“. Неговата цел е „компрометирането на изменника на родината Петър Увалиев като корумпиран тип и евентуален убиец на обекта Скитник. ПГУ провежда и активно мероприятие под кодовото име „Резонанс“ – „за наосторожване на специалните служби на някои от империалистическите страни против българската вражеска емиграция и внушаване, че убийството на обект Скитник е тяхно дело“.

В разсекретените от българския съд документи от архива на Първо главно управление на Държавна сигурност се вижда пределно ясно чие дело е убийството на писателя. Всеки, който се интересува може да намери отговора или в архивите, или в книгата на Христо Христов.