145 години от обесването на Васил Левски. О, Майко моя, родино света! Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Днес се навършват 145 години от обесването на героя, станал икона за българите вече век и половина. Васил Левски – Апостолът на свободата! На 18 февруари 1873 г. в покрайнините на тогавашна София, на мястото, където днес се издига неговият паметник, е изпълнена присъдата, издадена срещу Левски – смърт чрез обесване.
Днес е ден за поклонение и за преклонение, за скръб, за памет и за прошка. Време да се вгледаме в душите си и да се запитаме – носим ли искрата на Апостола в себе си? В нас ли е времето и ние във времето ли сме? Или и днешните българи желаем свободата, но приемаме я, ако ни се поднесе в къщите на тепсия?
Затова днес би било най-добре всички да сведем глава и да помълчим! Нека поставим днешния ден и памет за Апостола под знака на словото на друг великан на българския дух – поетът-герой Христо Ботев.
Дякон Васил Левски
О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?
О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня!
Плачи! Там близо до град София
вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него… Със страшна сила.
Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
и студ, и мраз – плач безнадежден!
Навяват на теб, теб на сърцето!
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в мъглата;
старци са богу молат горещо,
жените плачат, пищат децата!
Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!
Това е първият вариант на стихотворението „Обесването на Васил Левски“. Публикуван е във в. „България“, г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в „Съчинения на Христо Ботйов“ под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.