СамокоВест

145 години от обесването на Васил Левски. О, Майко моя, родино света! Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?

Споделете ни в

Днес се навършват 145 години от обесването на героя, станал икона за българите вече век и половина. Васил Левски – Апостолът на свободата! На 18 февруари 1873 г. в покрайнините на тогавашна София, на мястото, където днес се издига неговият паметник, е изпълнена присъдата, издадена срещу Левски – смърт чрез обесване.

Днес е ден за поклонение и за преклонение, за скръб, за памет и за прошка. Време да се вгледаме в душите си и да се запитаме – носим ли искрата на Апостола в себе си? В нас ли е времето и ние във времето ли сме? Или и днешните българи желаем свободата, но приемаме я, ако ни се поднесе в къщите на тепсия?

Затова днес би било най-добре всички да сведем глава и да помълчим! Нека поставим днешния ден и памет за Апостола под знака на словото на друг великан на българския дух – поетът-герой Христо Ботев.

Дякон Васил Левски

О, Майко моя, родино света!

Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?

Гарване и ти, птицо проклета,

над чий там гроб тъй грозно грачеш?

 

О, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня;

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня!

 

Плачи! Там близо до град София

вида аз стърчи черно бесило.

И твоят един син, Българио,

виси на него… Със страшна сила.

 

Зимата пее свойта зла песен.

Вихрове гонят тръни в полето

и студ, и мраз – плач безнадежден!

Навяват на теб, теб на сърцето!

 

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в мъглата;

старци са богу молат горещо,

жените плачат, пищат децата!

 

Умря той вече! Юнашка сила

твойте тиране скриха в земята!

О, майко моя, родино мила,

плачи за него, кълни съдбата!

Това е първият вариант на стихотворението „Обесването на Васил Левски“. Публикуван е във в. „България“, г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в „Съчинения на Христо Ботйов“ под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.