144 години Безсмъртие
„Защо търсите живия сред мъртвите? Той не е тук, той възкръсна! Спомнете си какво ви говореше, …….“, Апостол Лука Свето Евангелие, 24
На днешния ден се навършват 144 години от обесването на Васил Левски. Но не търсете живия сред мъртвите! Той не е в гроба незнаен. Той възкръсна! Да помълчим и да се преклоним. Да си спомним какво ни говореше българският Апостол на Свободата, Дякон Игнатий, Васил Левски:
„Народната работа стои над всичко.
Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си.
Днешният век е век на свободата.
Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.
От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.
Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва.
Има два пътя — кой ще изберете?
Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.
И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
Всичко се състои в нашите задружни сили.
Всекиму ще се държи сметка за делата.
Трябва да се съобразите със закона.
Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот.
Техните милиони жълтици нека си бъдат техни!
Ако печеля, печели цял народ, ако губя, губя само мене си“
Васил Левски изправи всеки, роден на Българска Земя, пред огромното предизвикателство – да го следва във всеки свой ден, с всякое свое действие, с всяка своя помисъл, изправи го пред пред съдбовния избор – петдесет лири ли са му по-мили, или вечен живот.
А Иисус им отговори и рече: „Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот“, Апостол Йоан Свето Евангелие, 12
На 19.02. пред девическият манастир се състоя преклонението и отдаването на почит на апостола Левски.
Браво на децата изнесли цялата програма в този мразовит ден ! Но мен и моят приятел присъстващ на поклонението пред паметта на апостола, ни терзаеше мисълта за здравето на тези леко облечени в народни носии малки артисти. Не помислиха ли тези организатори и тяхната ръководителка, че в този студ е рисковано половин час децата да рецитират съкровените за всеки българин слова? Трябва да има приемственост, да се възпитава младото поколение в тези идеали, но цялата програма беше възложена на крехките изпълнители! Така е било по лесно на хората от Общ. Самоков да отблежат този ден. Можеше по кратка програма от децата и ако си бяха направили труда да поканят от София (ако няма местни) някой да рецитира Вазов и неговото „О бесило славно, по срам и по блясък ти си с кръста равно!… и накрая …“връх откъдето виждаше духът, към безсмъртието по прекият път!“, и всичко това на фона на музиката и песента „о майко моя, родино мила…“ щеше да предизвика тръпка и ще настръхнат косите на всеки от присъстващите! Но да бъде изпълнено от мъж! В крехките гласчета на малките изпълнители не може да прозвучи така прочувствено, или в изпълнението на жена! Да, заслужават уважение усилията на учители да подготвят децата, но това е панихида, не е някакъв пролетен празник, не е ден на детето 1 юни и аз го приех като лесно отбиване на ангажимент. Друго което ме подразни в този тъжен, мрачен и свят ден за всеки българин, е поведението на присъстващите полицаи, натоварени със задачата да охраняват и пазят реда при провеждане на възпоминанието. Когато в студа децата с жар и ентусиазъм декламираха стиховете си, и всички бяха притихнали, на няколко пъти се разнесе силният звук от форсирането на автомобил. Почти всички присъстващи се обърнаха в посоката в която 3 ма полицаи най невъзмутимо си седяха в колата, която работеше за да им бъде топло, но по неприятното беше, че даваха газ отвреме навреме. Така де, комфорта трябва да бъде пълен. А децата зъзнеха облечени в тънки сукманчета! Това, че са дошли по служба освобождава ли ги и оправдава ли поведението им? Върхът на тези безобразия беше минутата мълчание и поклон от присъстващите, и най вече поведението им когато звучеше българският химн. Тримата блюстители на реда, държавни служители стояха невъзмутимо в колата си! Народее…??? – както би казал Дякона!