120 години от рождението на художника Наум Хаджимладенов – непознатият класик

Дошъл си ти със старите мадани
и с четката на знатния Захари
да претвориш на Самоков олтара
от старини и вяра много стара.
Из стихотворението на Ламар, посветено на Наум Хаджимладенов

Наум Стоянов Хаджимладенов е роден на 15 юли 1894 в Самоков. През 1921 година завършва Живопис в Държавната Художествена академия в София при проф. Иван Мърквичка. Същата година организира първата си самостоятелна изложба в Самоков. През периода 1930-1948 участва в редица общи художествени изложби. През 1937 г. е награден със златен медал на Парижкото изложение за картината „Пазар“.
Известни са още две по-важни самостоятелни изложби на Наум Хаджимладенов – в Самоков през 1964 година и в София -1980 г.
От 1975 г. участва редовно в Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово. Той е и създател на историческия музей в Самоков.
Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ 1 ст. – 1954 г. и орден „Народна република България“ 1 ст.- 1964 г. През 1938 г. на изложба на българска живопис в Атина е награден с орден “Св. Александър”. През 1975 г. е обявен за Почетен гражданин на Самоков.
Творби на Наум Хаджимладенов са притежание на НХГ, СГХГ, Художествената галерия в Самоков, Дом на хумора и сатирата – Габрово, Художествената галерия в Сливен и други окръжни галерии, частни колекции в България, САЩ, Германия, Австрия, Франция, Белгия, Великобритания, Италия, Испания и др.
Наум Хаджимладенов, наричан от съгражданите си с обич и почит бай Наум, напуска този свят на 20 август 1985 г. Той тръгва по безкрайния път на небитието от родния си град.
Някои от платната на художника са многолюдни, пренаселени с чаровници и с парижки шик. Ирония, неподражаема страст и колорит привличат погледа към невероятен свят, който съществува само във въображението на твореца, за когото се твърди, че през дългия си живот е нарисувал около пет хиляди творби.  Хаджимладенов не е шетал много по света, но усещането му за вулкана от енергия, който движи човека, придава драматизъм на неговите платна. Няма значение дали става въпрос за хубави жени, за библейски сюжети, за бой с петли или за всекидневието на хората по улиците и кафенетата. Жените в картините на Наум Хаджимладенов са като богини, а цветята сякаш се надсмиват над нетрайното, горди в южните си цветове и загадъчни като своя автор.
Сред редовните му модели са и мющериите на Фунтарата – една от многобройните кръчми в Самоков по това време, където са се събирали емблематичните личности на Самоков.
Наум Хаджимладенов – художникът на своя град и неговите хора, на природата, на битието и света.