12 дка в центъра на Боровец отидоха на вятъра

Кметът Владимир Георгиев обяви официално, че е освободил от длъжност секретаря на общината. Той посочи като основание за решението си несправяне с работата от страна на Емилия Константинова, което е отразено в резултатите от извършената атестация. За всички запознати с начина, по който Константиновото Еме седна на секретарския стол, естествено възникна въпроса – е оти ги ручаме жабетата?

В закона императивно е посочено, че секретарят на общината се назначава само въз основа на проведен конкурс. В изявлението си пред канал Рила кметът не показа, че е запознат с правната норма, независимо че е юрист по образование. Но не това в случая е главното. След пенсионирането на Василка Войнова проформа законът бе спазен и бе обявен конкурс за длъжността. То и децата вече знаят, че всички конкурси в тази държава са предварително решени, но види се властимащите ни смятат от прости за по-прости. Единствената променлива величина е цената, на която нашият човек печели първото място. В случая с Емето Константинова това струваше на общината 12 дка общински земи в най-привлекателната част на Боровец. Публична тайна е, че Емилия бе голямата слабост на бившия кмет Ангел Николов. В конкурсната комисия участваше и представител на Областна администрация – София област. За да получи Ангелниколовата изгора подкрепата му кметът подари на областния управител апетитния терен в самия център на курорта. Разбира се дарението бе направено съгласно законоустановения ред – с решение на Общинския съвет. Но за господина Николов това никога не е представлявало някаква трудност. За всеки средно интелигентен жител на общината е безпределно ясно, че екс кметът си беше купил необходимото му мнозинство в общинските съвети и се ползваше с изключителен комфорт по време на двата мандата управление. Така че, за 8 години кметуване почти няма направено от него предложение, което да не е прието единодушно от общинските съветници. Срещу дванадесетте декара общинска собственост Емилия Константинова получи на конкурса максимален брой точки и заключението на комисията, че притежава необходимите познания и умения за заемане на длъжността и е по-добрият кандидат. Така Емето стана секретар на общината, а Ангел Николов си отдъхна, че е изпълнил рицарския си дълг и е осигурил на дамата на сърцето си място леко, меко, високоплатено и доживотно. Но с доживотната сигурност май нещо се е объркал. Види се мераклиите за секретарския стол са твърде много. След две години практика, когато би трябвало да се очаква, че е повишил компетентността си, по-добрият кандидат изведнъж се оказа с оценка слаб и заключение, че не се справя с работата. Коя от оценките за Емилия Константинова е вярната? Тази на комисията по провеждане на конкурса, според която Константинова е по-, по-, най-, или тази на атестационната комисия, според която Емето за нищо не става. Логиката показва, че нито едно от заключенията не е обективно. И двете становища са продиктувани от страсти и мераци, от домогвания и интереси, от партийни и фамилни обвързаности, но не и от безпристрастна преценка за пригодността да се извършва определена дейност. А от това губим всички ние. При това загубата ни не е толкова в хвърлените на вятъра 12 декара общински земи. Основният проблем е, че ни управляват некомпетентни и некадърни чиновници, което сериозно застрашава правата и интересите ни. А докато на отговорни длъжности, както в държавата, така и в общината, се назначават само наши хора, а не можещите и знаещите нищо добро не ни очаква. Ще продължаваме да тънем в мизерия и да се влачим на опашката по стандарт на живот в целия Европейски съюз. Ощетена в известна степен е и самата Емилия Константинова, върху която завинаги ще остане клеймото, че не се справя с работата.

В бъдещето обаче има още много неизвестни. На първо място не се знае какво и колко ще ни струва следващият кандидат за секретар на общината. Не е ясно и доколко отстраняването на Емилия Константинова е окончателно. Законът осигурява сериозна защита на държавните служители от уволнение. Така че, съвсем не е изключено съдът да я възстанови на секретарското място. За съжаление нормативната уредба не дава същите гаранции при заемането на длъжностите. Няма ефективен контрол, че подборът на кандидатите се прави единствено на база показани знания и умения. И докато това е така „царот” ке го играт все хора приближени до властта и протектирани от нея. Особено пък когато иде реч за бюджетни длъжности, чиито заплати идват все от нашия джоб – на опоскания български данъкоплатец. Та дето се вика гърбина да ни е яка.