СамокоВест

Читателите ни питат: Знаем ли кой е генерал Тодор Кантарджиев и защо самоковци го забравиха?

Споделете ни в

Нашият читател Иван Петков в коментар към сайта ни е написал:

А защо никой не предлага да се издигне паметник или да се кръсти едно малко уличе на името на може би най-великия самоковски генерал-освободителя на Добрич от румънско робство през 1916г. – генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев? Във Варненско на негово име е кръстено цяло село, а тука-нищо. Поне един почетен гражданин на Самоков да стане, Чакър войвода също. Впрочем генералът е автор и на единствената книга за войводата. И двамата са крайискърци. Родната къща на генерала беше точно срещу старата къща на б. кмет Г. Големинов. Освен, че освобождава Варненско и Добрич, заедно с конната дивизия на ген.Колев, частта на Кантарджиев разгромява 65-та руска армия, състояща се от две уж непобедими казашки дивизии, една сърбохърватска дивизия и безброй румънски части, обкръжили Добрич – на 5,6,7 и 8-ми септември 1916г. и ги пленява. След това превзема Букурещ, прави там тържествен парад и освобождава всички градове по Черно море до устието на Дунав! Кой друг самоковски офицер е направил нещо такова ?! Пияндетата ли, които ежедневно след работа атакуваха всеки ден кръчмите в ДНА-то?! Няма ли кой да издигне паметник и на американския геостационарен спътник над Самоков, който денонощно държеше в респект червените войнолюбци, за да не започнат термоядрена война и по този начин ни спаси от ответен ядрен удар, а искат да вдигат паметник на руска ракета-бракма,тенекия за сирене, олицетворение на техническата изостаналост на червения феодализъм? Защото американската космическа отбрана направи от 30-те хиляди руски балистични ракети – американски такива, успявайки да ги взривява още при вертикалното им стартиране, т.е. над територията на противника с помощта на свръх бързите американски интегрални схеми. За това Брежнев, Черненко и Андропов умряха-от страх! Как така Бойчо ерудита и неговия приятел Веско да не знаят това?“

Подкрепяме идеята да се отдаде заслужена почит на героя-войн – самоковецът генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев и допълваме информацията за осъдения на забвение наш съгражданин.

Генерал Тодор Кантарджиев е роден на 10 февруари 1861 г. в Самоков. През 1884 г. завършва Военното училище в София, на 30 август е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 1-ва пехотна Софийска дружина.

Участва в 4 войни на България – Сръбско-българската от 1885г., двете Балкански войни от 1912-1913г. и в Първата световна война през 1915-1918г.
През Сръбско-българската война (1885) подпоручик Кандарджиев командва 14-та рота от 1-ви пехотен Софийски полк. С полка си участва в Сливнишкото сражение и в боя при Пирот. След войната е награден с орден “За храброст“ IV степен 2-ри клас.

На 30 август 1886 г. е произведен в чин поручик. Командва рота от 1-ви пехотен Софийски полк. По-късно командва 16-ти пехотен полк. На 1 януари 1889г. е произведен в чин капитан, а 4 години по-късно завършва Военната академия в Белгия. След завръщането си в България, на 1 януари 1894 г. е произведен в чин майор, а на 1 януари 1899 г. в чин подполковник. На 2 август 1903 г. е произведен в чин полковник. През 1904 г. командва 1-ва бригада от 9-та пехотна Плевенска дивизия, а от 1909 г. – 2-ра бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия.
През Балканските войни (1912-1913) полк. Тодор Кантарджиев командва 1-ва бригада от 6-та пехотна Бдинска дивизия, с която участва в Люлебургазко-Бунархисарската и Чаталджанската операция против турците.

През Междусъюзническата война (1913) се сражава в Македония – при Струмица, Пехчево и вр. Руен. След войната полковник Т. Кантарджиев командва 5-та пехотна дивизия (1913-1914). На 14 февруари 1914г. е произведен в чин генерал-майор и през юли същата година преминава в запаса.

В началото на Първата световна война (1915-1918) генерал-майор Т. Кантарджиев е отново мобилизиран и през септември 1915 г. е назначен за началник на тиловото управление на 3-та българска армия. През 1916 г. става началник на Варненския укрепен пункт. В Първата световна война участва успешно в боевете против руснаци и румънци в Добруджа и французи в Македония. В началото на войната е началник на Варненския укрепен пункт. Пряк участник е в кампанията за освобождение на Добруджа от румънска власт, където има принос за победата в Добричката епопея. По-късно става началник на Сборната дивизия, с която воюва в Добруджа през 1916-1917г. и в Македония и Албания през 1918г. Ранен е в боевете при Кубадин през октомври 1916г. На 15 август 1917г. Т. Кантарджиев е произведен в чин генерал-лейтенант.

През септември – октомври 1918 г. е началник на всички български пехотни дивизии, които по силата на Солунското примирие от 29 септември 1918г. остават западно от Скопския меридиан заложници.
Той е баща на водача на “Ратниците“ професор Асен Кантарджиев и тъст на началника на жандармерията генерал Никола Станимиров.

Наградите на генерал Т. Кантарджиев :
1. Орден “За храброст“ III степен 1-ви клас и IV степен 2-ри клас;
2. Орден “Св. Александър“ III степен с мечове и IV степен без мечове;
3. Орден “За военна заслуга“ I степен с военни отличия;
4. Османски медал „За бойни заслуги“, 11.05.1917г.
Генерал-лейтенат Тодор Кантарджиев умира на 25 януари 1945 г. На него е кръстено варненското село Генерал Кантарджиево.

8 thoughts on “Читателите ни питат: Знаем ли кой е генерал Тодор Кантарджиев и защо самоковци го забравиха?

  1. Браво Любчо, познах,че коментара е твой. Но защо се представяш под чуждо име с иначе похвалната си идея за паметник на ген.Кантарджиев? Да, заслужава паметник този човек, но за американския сателит над Самоков, който е държал в “ респект червените войнолюбци“ не знаех. Колкото до ген. Кантарджиев има обяснение за забвението му с факта, че е е разгромил казашките дивизии. Как така ние ще бием братята освободители. Но ген. Колев го е казал ясно -„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България.” Сега вече след толкова години демокрация, може да помислим за паметник и на такива българи.

    1. Извинявам се на г-н Иван Петков(автора на статията),че го припознах за друг човек, но мисля,че „почеркът“ и талантливото перо издават друга личност. Може и да греша!

    2. Моля, редактора да премахне коментара ми за статията! Или да започва така. Браво г-н Петков! Но защо се представяш….

  2. Много голяма и хубава улица трябва да се кръсти на ген.Тодор Катранджиев-най-добре е бул.“Искър“, той е бил краискърец, родната му къща е била на сегашната „Иван Вазов“, която преди много години беше ул.“Искър“.Част от нея-от Доиновите над „Зелена върба“ до Сапаревските и Михал Тако при пресечката до Абизано -беше затворена.Даже и „Иван Вазов“ да стане Тодор Катранджиев-е честно и почтено.На името на писателя-курвар има улици във всяко селище.

    1. За пръв път чувам и виждам такова определение за народният поет Иван Вазов!
      Засрамете се!!! Българка ли сте?

  3. И умрял върху студентка…Драг Веско, за едн истински мъж броят на спечелените пари и на покорените жен никога не е достатъчен!Това, което казва Мариета за Вазов нито е срамно, нито обидно.Според няко биографи той е преспал с 160 девици…Това прави поне 1500 други.
    Бртанска пословица

  4. И умрял върху студентка…Драги Веско, за един истински мъж броят на спечелените пари и на покорените жени никога не е достатъчен!Това, което казва Мариета за Вазов нито е срамно, нито обидно.Според няко биографи той е преспал със 160 девици…Това прави поне 1500 други.
    Британска пословица

    1. Кой си ти бе Стояне? Не знам защо не обичам анонимните неща. Налагало ми се е и на мен и съм се подписвал под чуждо име, но винаги с моя подпис, никога не съм се опитвал да фалшифицирам чужд подпис. Та т.н.Стоян би било по добре да пише „анонимен“ или „самоковец“отколкото да си измисля разни имена!Колкото до „славата“…

Comments are closed.