Червеният мост тъне в мрак. Преминаващите в риск да се претрепят

„И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.“ Евангелие от Лука 8:16

За зла участ на самоковци това не се отнася за кметската ни управа. Види се, Библията не е четивото на избраниците ни, защото „туриха светилото под одъра“, та никой, преминаващ по пешеходния мост, да не вижда светлината. При поредния проект на кмета Георгиев и сие, за атрактивна визия на града, бяха монтирани мощни осветителни тела на стената на река Искър. Сега вече и вечер, в непрогледен мрак, като в бял ден могат ясно да се видят блатата, в които превърнаха бистрата планинска река, след безконтролното изгребване на баластрата от Главболгарстрой на Симеон Пешов. За сметка на това мостът тъне в мрак и въобще не се вижда къде стъпваш, защото осветителните тела са поставени под нивото му. Преди това осветителните тела, каквато е не само библейската повеля, но и елементарната логика, бяха окачени нависоко и осветяваха пътя.

Сега светят на жабите, тъй като светещите тръби, които се виждат на снимката, вече ги няма.

Отделно, че няма и никаква яснота колко хиляди левове от нашите джобове са платени за поредната недомислица на властимащите.

Най-големият проблем обаче е, че преминаващите са поставени в риск да се претрепят. Особено през зимните месеци, когато се стъмва рано, а пътят е или осеян с локви или е целият на ледени бабуни.

Но, прости им Господи, понеже не знаят що правят.

А отделно от прошката кметът и цялата кметска управа незабавно да си свършат работата както трябва и да възстановят осветлението на моста преди да сме се изпотрепали! Защото тогава място за прошка не ще може да има.