ЧЕЗ товари сметките ни с циганския ток, премиите си и загубите си чрез ускорени електромери

От няколко дни цяла югозападна България се тресе от протести срещу електроразпределителното дружество ЧЕЗ за нереално високите сметки за ток. От дружеството лицемерно обещават да направят проверки по постъпилите жалби и където има разминаване между отчетеното от електромера и отразеното във фактурите да ги коригират. Позицията на ЧЕЗ е откровена лъжа и заблуда. Високите сметки не се дължат на неточно снети показания на електромера, а на завишения разход, който отчитат измервателните уреди – собственост на самото дружество. Всякакви обяснения, че двойно по-високият разход се дължи на по-дългия отчетен период видимо са несъстоятелни, тъй като периодът не е два пъти по-дълъг от обичайния. Истината е, че електроразпределителното дружество ЧЕЗ товари сметките на редовните платци с цената на откраднатия ток, със стойността на загубите от неизправните си мрежи и съоръжения, че и с огромните средства за тлъсти премии, които получават служителите на дружеството, особено по високите етажи на управлението. Способът за постигане на тази цел е повече от елементарен – електромерите на дружеството отчитат завишен разход, а не действително потребената от клиента електроенергия. Най-видимо този скок в потреблението си  пролича при масовата смяна на електромерите, когато сметките на абонатите скочиха двойно и тройно. Тогава обяснението на ЧЕЗ-аджии беше, че новите измерителни уреди са по-прецизни. Е(в)а мама му, каква беше тази прецизност на уредите, които успяват в потреблението за един месец да отчетат и бъдещия разход за следващите два. Всъщност ЧЕЗ монтира почти двойно и тройно ускорени електромери. Това за съжаление стана с помощта на българските държавни органи и институции. Съгласно закона, електромерите са собственост на дружествата, които както всеки потребител в България знае, са монополисти в електроразпределението върху територията на  дейността си. При това дружествата единствени имат достъп до еректроизмервателните уреди, така че в тях е и ножът и хлябът. Абсолютното господство на електроразпределителните предприятия се гарантира и от абсурдното, но също така уредено законово обстоятелство – лабораториите за контрол на измервателните прибори да бъдат собственост на същите тези дружества. Заради това монополно положение на трите доставчика Европейската комисия сезира Съда на ЕС и България е застрашена от заплащането на огромни глоби – около 17 000 евро на ден. Про форма потребителят може да следи за верността при отчитането на електропотреблението му като си монтира контролен електромер, но неговите показания всъщност нямат правна сила и не са задължителни за доставчика. Те са само за лична информация – считай за парлама. Върхът на безочието е, че всеки който лично изиска проверка на електромера си е длъжен да заплати разходите по услугата, ако контролната лаборатория отчете, че уредът е изправен. Познайте от три пъти в колко случаи лабораториите, които отново подчертаваме се владеят и управляват от електроразпределителните дружества, са отчели неизправност в електромерите, в резултат на която разходът е завишен спрямо фактическото потребление. В същото време случаите на обратно вмешателство в работата на електроизмервателните уреди, когато някой от клиентите се изхитри да снижи отчетения разход, се наказват с жестоки санкции – прекъсване на захранването, главоломни глоби, та дори и съдебно преследване. В действителност всеки сам може да сравни количеството отчетена от електромера енергия с фактически изразходваната, при това без да троши излишно луди пари за контролни електромери и лабораторни проверки, които нямат никакво значение. Методът е съвсем лесен. Достатъчно е абонатът да изключи абсолютно всички електроуреди, включително и сигнални лампички, ако има такива, и да запише прецизно показанията на електромера. След това да включи един единствен уред, чиято мощност му е известна – мощността винаги се посочва в паспорта на уреда, а в повечето случаи и на указателна табелка върху самия него. Изразходваната електроенергия за един час възлиза на мощността на уреда. Примерно ако мощността е 1 000 вата, изразходваната за този един час електроенергия би трябвало да възлиза на 1 киловатчас. За да се избегне субективността при отчитането за препоръчване е уредът да работи 3-4 часа, тогава електромерът би трябвало да отчете разход равен на мощността умножена съответно по 3 или 4, в зависимост от часовете в които уредът е работил. Разбира се и тези резултати нямат правна сила спрямо електроразпределителните дружества и контролните органи, но и законово уредените способи също не водят до реални резултати. Данните определено са за лична информация на потребителите, но пък са достатъчно точни, за да може всеки един да се убеди с колко е увеличен фактическият му разход на ток и да предприеме адекватни действия за защита на потребителските си права. Мародерството на ЧЕЗ над абонатите от югозападна България, а по всяка вероятност и от страна на останалите електроразпределителни дружества в съответните им региони, не е от вчера. Както отбелязахме още със стъпването им на българска земя разходът на потребителите скочи двойно и тройно. Този път обаче дружеството премина всякакви граници. Види се към фактурите на редовните платци наред с циганския ток, загубите на дружеството, парите за щедри бонуси на служителите вече са включени и пропуснатите от ЧЕЗ печалби от съседна Албания, правителството на която ги натири от страната си с огнен меч. Така че, крайно време е и българското правителство да предприеме незабавни законови и фактически действия за защита интересите на гражданите си. Парадоксалното е, че Европейската комисия излиза в подкрепа правата на българските потребители, а родните ни избраници си правят оглушки. Като съдим обаче, как години наред институциите ни задоволяваха всички искания и прищевки на монополистите на електроразпределителния пазар, явно мотивите на властимащите са от съвсем друго естество. При непрекъснато растящите цени на електроенергията и големия брой абонати, възможностите дружествата да си купят пълен комфорт в бизнеса и да си осигурят гарантирани огромни печалби са безусловни. Абсолютно доказателство за това са всички решения на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. От самото си създаване и във всичките си състави въпросната комисия регулираше енергийно и водно единствено интересите на доставчиците и съответно собствените си интереси. При това всеки път прилагайки слабоумно един и същ изтъркан още по времето на соца номер – да обяви, че дружествата искат по-голямо увеличение на цените, но комисията е утвърдила само част от претенциите им. При последния скок в цената на тока тази част беше „едва” 13%, което окончателно загроби милиони българи да не могат да си платят сметките. Но и това драстично завишение на цената не запълни ненаситното гърло на ЧЕЗ. Дружеството продължи да товари коректните абонати с всичките си несъбрани вземания, с парите за тлъсти бонуси, а вече наред с мангалския и с албанския ток. Задължително е правителството и лично премиера Бойко Борисов да се вслушат в исканията на протестиращите срещу нереално високите сметки за ток, а не да арестуват организаторите на протеста под какъвто и да било благовиден претекст, какъвто е случаят с Людмила Манова. При това, предвид предстоящите парламентарни избори, колкото по-бързо се задействат толкова по-добре за самите тях.