Христо Христов: Конституционният съд уби надеждите за справедливо осъждане на комунистическите престъпления

Конституционният съд (КС) отмени като противоконституционни поправките в Наказателния кодекс (НК), гласувани от 43-то Народно събрание преди 13 месеца, с които депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС премахнаха с 26 години закъснение давността, пречеща за съдебно осъждане на извършители на престъпления от времето на тоталитарния комунистически режим. Информация за изхода от конституционното дело беше обявена днес на сайта на КС.

По този начин КС уби надеждите на милиони български граждани, че в демократична България може все пак и с години закъснение да възтържествува справедливостта и да бъде потърсена съдебна отговорност на лицата, извършвали престъпления по време на режима на БКП.

От 12 съдии за обявяване на противоконституционността на решение на парламента са гласували 11, а единствено конституционният съдия Филип Димитров е гласувал особено мнение, тоест той е изразил правно становище, че решението на парламента не противоречи на Конституцията.

 В краткото съобщение на сайта на КС е посочено, че мотивите ще бъдат оповестени утре, 14 октомври 2016 г.

„Смятам, че от строго юридическа гледна точка атакуваните разпоредби не създават нова норма, но това не ги прави противоконституционни. Законодателят може да има основателни причини да провъзгласи отново съществуващи вече правила, особено ако по тях се води някакъв вид дебат или има неприлагане на нормата. Това е именно автентичното тълкуване на законите, което доктрината приема, че трябва да бъде извършено единствено със закон”, посочва в своето особено мнение съдията Филип Димитров (виж по-долу цялото становище).

Решението на 43-то Народното събрание за премахването на давността на престъпленията при комунизма беше атакувано в КС от главния прокурор Сотир Цацаров през декември 2015 г. Неговият мотив беше, че решението на парламента за премахването на давността противоречи на принципа на равенство на гражданите пред закона и забраната за дискриминация, както и на други норми на основния закон.

С хода си Цацаров се превърна в адвокат на цялата комунистическа клика в България, която през всичките години на прехода обезкръвяваше демокрацията и блокираше всякакви опити да се потърси наказателна отговорност за престъпленията на тоталитарното управление на БКП.

Срещу отмяната на решението на парламента за давността се обявиха всички организации на репресираните от комунистическия терор, които определиха правната инициатива на главния прокурор Сотир Цацаров като „наглост”. Те внесоха свои позиции в КС, но очевидно не са били чути от мнозинството съдии.

Предисторията

Още през 1991-1992 г. тогавашните главни прокурори Маргин Гунев и Иван Татарчев поставят на вниманието на парламента проблема с давността, която пречи да се работи по започналите редица дела за престъпления, извършени по време на тоталитарния комунистически режим.

За разлика от Сотир Цацаров тогава главните прокурори настояват парламентът да вземе решение, с което да отвори пътя за довършване на предприетите наказателни дела. Парламентът обаче не прави това.

Едва през септември 2015 г. Народното събрание премахна пречката за наказателно преследване на извършители на престъпления по време на комунистическия режим (1944-1989), след като прие поправка в Наказателния кодекс, премахваща давността. Пълният текст гласи:

„Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпления, извършени по политически причини, от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г., включително и тези, свързани с т.нар. „възродителен процес“.

На кои дела КС слага кръст

С решението си КС на практика слага кръст на разследването срещу виновните за извършването на „възродителния процес”, по което от всички обвиняеми жив е останал последният комунистически премиер Георги Атанасов.

Няма да може да бъде възобновено делото за убийството на писателя Георги Марков, убит от ДС с помощта на КГБ през 1978 г. в Лондон. Прокуратурата прекрати окончателно това разследване именно поради изтичане на максималния срок за давност през 2013 г., както и срещу опита за убийство на изменилия на ДС във Франция журналист Владимир Костов през август 1978 г.

През 2002 г. състав на Върховния касационен съд прекрати поради давност делото за убийствата в лагерите на смъртта край Ловеч и Скравена. Към днешна дата всички подсъдими по него не са сред живите.

Източник: desebg.com