СамокоВест

Убиват родното картофопроизводство

Споделете ни в

Днес експерти от Министерство на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие” проведоха среща с картофопроизводители от региона. Целта на срещата бе да се запознаят със схемите за държавно подпомагане на сектора. Експертите запознаха присъстващите със сроковете, реда и начините за кандидатстване по новата схема за закупуване на торове и препарати за растителна защита. От 11 май 2012 г. започна подаването на заявления по нея, което ще продължи до 19 май 2012 г. (включително). Общият размер на одобрената субсидия по схемата е 5 млн. лева.
От 23 май до 5 юни 2012 г. картофопроизводителите, подали заявление за кандидатстване, е необходимо да се явят в областната дирекция на фонда за сключване на договори. Изплащането на помощта е предвидено да приключи до 8 юни 2012 г.

В същото време хиляди тонове български картофи залежават. В регионите, където това е основен поминък около 85% от продукцията, произведена през миналата година не е продадена. Основната причина е ниската изкупна цена на родното производство и дъмпинговия внос. Картофопроизводителите от самоковска община многократно са поставяли проблемите свързани с производството и субсидирането му. Само преди около месец темата бе дискутирана на най-високо ниво в присъствието на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов, депутатите Емил Димитров и Цветан Сичанов, представители на Областна служба „Земеделие“ и на Агенция по храните. От разговорите обаче реални резултати няма. Това поставя под съмнение и ефективността на днешната среща, проведена в Самоков.

Венцислав Каймаканов - председател на Националната асоциация на картофопроизводителите
Венцислав Каймаканов - председател на Националната асоциация на картофопроизводителите

Основното затруднение, с което се сблъскват земеделските стопани при кандидатстването за субсидии е свързан с огромния обем документация, която се изисква. В същото време субсидиите в другите европейски страни са в пъти по-високи от тези, които получават българските картофопроизводители. Докато земеделците от Испания, от Франция, от страните в централна Европа получават по 200-300 евро на декар, у нас субсидията е едва 55 лв. Това прави нашите картофи абсолютно неконкурентни на пазара. Разходите на производителите в останалите европейски цени са многократно по-ниски, защото на тях им се субсидират и торовете и горивата. Но докато държавните институции в Гърция направиха всичко възможно за защита на родното си производство, българските държавници приемат и безропотно се съгласяват с всякакви условия, колкото и поробващи да са те за нашето земеделие. Независимо от разпоредбите на ЕС, в стоковите борси и тържища на южната ни съседка не бе допуснат и един килограм вносни картофи, докато не се продаде цялото собствено производство. И там това е държавна политика. Има над какво да се замислят и нашите политици и управници. Според картофопроизводители тази година, поради високите добиви на картофи, страни като Белгия, Холандия и други са предприели тотален износ на доста ниски цени. При 7-8 до 10 стотинки максимум, тяхната продукция наводни всички български пазари. Според Венцислав Каймаканов – председател на Националната асоциация на картофопроизводителите когато влиза стоката в ГКПП или отива за отделните пунктове, задължително трябва да се плащат необходимите ДДС и такси, които се плащат от нашите производители. „Не може да ви влязат 10 камиона и от 10 камиона, 1 да влиза с необходимите документи, а останалите 9 камиона да влизат нелегално. Това не става случайно. Това все пак става с помощта на някого” каза Венцислав Каймаканов в интервю за радио „Фокус” на 27 април 2012 година. В същото време страната ни няма никакъв износ за други държави от общността, което буквално подтисна нашия пласмент и доведе до ситуация тонове картофи да се дават за храна на прасетата и, което е още по-лошо, да се изхвърлят на боклука.

Приемаме, че в условията на свободен пазар е недопустимо държавата да налага ограничителни мерки, но е задължително българските земеделски производители да бъдат поставени при същите условия на субсидиране като колегите си от останалите европейски страни. Докато огромните разходи на нашите производители правят още по-сериозни проблемите в самия процес на работа. Високите цени на горивата, на торовете, препаратите и семената оскъпяват неимоверно продукцията. Останалите компоненти, които са необходими – ЕПК, химически защити – също са в пъти по-скъпи. Като се прибави и непосилната цена, която плащат за доставката на вода за поливане разходите на декар картофи скачат до 800 лв. А изкупната цена не надхвърля 15-20 стотинки на килограм. Това принуждава производителите да продават на загуба, крайният ефект от което ще бъде, че напълно ще се откажат от производството им. В същото време цената на килограм картофи в магазините е между 60 и 80 стотинки. Естествено възниква въпроса къде отива печалбата, която при посочената разлика между изкупната и продажната цена на картофите е от 300% до 400%. Прекупвачите реализират огромни печалби докато големите губещи са от една страна земеделските производители, от друга страна потребителите. И точно тук е ролята на държавата. От години се говори за изграждане на вериги от стокови борси и тържища, където производителите директно да продават продукцията си на крайните ползватели. Но види се лобитата на прекупвачите са достатъчно силни, та това така или иначе все не се случва. Явно става въпрос за интереси, за пари и то за много пари. Кого го е грижа, че ако една държава не може да изхрани населението си – кучета я яли. У нас земеделските стопани не само не са надеждно защитени, ами тъкмо обратното. Пред тях се поставят всякакви непосилни изисквания и прегради. Съгласно Закона за стоковите борси и тържищата от 3 декември миналата година земеделските производители са задължени да се регистрират по Търговския закон, да водят счетоводство и да имат касови апарати. Това са разходи, които стопаните, работещи по-скоро на загуба отколкото на печалба, на могат да си позволят. Земеделците искат промяна и на Търговския закон. Трябва да отпадне изискването за регистрация на фермерите по закона, казват те. Целта е да отпаднат ограничаващите текстове, касаещи организацията и дейността на пазарите за производители, които са регистрирани по Наредба №3 от 29 януари 1999 г. и изискванията за търговия със земеделски продукти, произведени от самите тях.

Така че проблемите на земеделските производители, в това число и на картофопроизводителите ще се решат с реални законодателни и фактически действия, а не със срещи и празни с приказки. В противен случай България от водеща в зеленчукопроизводството, каквато беше страната ни в не дотам далечното минало, ще се превърне в гладуваща държава. А като пресметнем доходите на по-голямата част от населението, като се вгледаме в лицата на повечето българи, в тълпите просяци и в ровещите в контейнерите за смет то комай вече държавата ни е точно такава.