Тъжният финал на една комедия или как секретарят на Читалището Теменужка Янкова прогони театрална формация „Мелпомена”

Великолепната постановка „Ревнивецът” на режисьора Любомир Малинов, по пиесата „Жорж Данден” на майстора на комичната сатира Молиер, вчера вечер завърши по един необичаен начин. Вместо да приеме с радост заслужените овации на зрителите, които дълго и искрено аплодираха поредната бляскава изява на театралния екип, режисьорът Малинов бе принуден да се сбогува със своята публика.
И таз годишната постановка на Любомир Малинов е един безспорен успех. Оригиналното режисьорско решение, завладяващата игра на актьорите, интересната сценография, звуковото оформление – истинско попадение, всичко бе на едно високо, може да се каже на професионално, ниво. Обновеният с плеяда млади хора състав на театрална формация „Мелпомена” показа, че изкуството е магия, страст и огън много силен – него високи води не могат да угасят. Който носи в сърцето си творческата искра – той й остава верен и отдаден цял един живот.
Но този празник за самоковската публика бе помрачен от един груб и безпардонен акт на административна бруталност. Режисьорът Любомир Малинов обяви пред зрителите как секретарят на Читалище-паметник „Отец Паисий” Теменужка Янкова е прогонила театралния състав. Малинов посочи, че този храм на духа е заслуга на самоковци и е тяхна собственост, а не бащиния на облагоприятствани чиновници. В строителството на Читалището е участвал и собственият му баща. Режисьорът поясни, че през този сезон, наред с комедията на Молиер, съставът е подготвял и репетирал още една театрална постановка. Режисьор и актьори жертвоготовно, до себеотказ, репетират в студ и неудобства, делник и празник, за да представят пред самоковската публика сценичния изказ за подвига, саможертвата, героизма и гибелта на бореца за свобода, поета и публицист Христо Ботев и на неговите четници. Много проникновено Малинов е озаглавил постановката „Лобно място на ангели”. По време на една от последните репетиции в помещението безпардонно, с гръм и трясък, нахлува секретарят на Читалището Теменужка Янкова и прогонва режисьора и ангажираните с ролите артисти. Обяснението – пиесата не била одобрена от читалищното ръководство.
„О, мой боже, правий боже,..що си в мене,.. мен – в сърцето и в душата…”, чие височайше чиновническо благоволение е нужно, та да могат самоковци да почетат и се преклонят пред подвига на загиналите за свободата ни велики българи по този най-достоен начин? Защо от десетилетия насам управниците в този град щом чуят за култура се хващат за кобура? Защо до един са като клонинги на Йозеф Гьобелс – министър на пропагандата и просвещението на Хитлеристка Германия?
Защо?
Много са въпросите, които очакват своя отговор. Затова питаме кмета Владимир Георгиев знае ли какви награди е донесъл за Читалището и за град Самоков със своя труд режисьорът Любомир Малинов? Знае ли колко млади самоковци е подготвил и посветил в театралното изкуство? Знае ли, че режисьорът Малинов е един от най-безкористните творци? Знае ли, че по повод 70-годишния юбилей на Любомир Малинов читалище „Любословие” внесе в Общински съвет и в Общинска администрация предложение режисьорът да бъде обявен за почетен гражданин на Самоков? В предложението са посочени всичките заслуги на даровития самоковец.
Като медия и като граждани настояваме кметът Владимир Георгиев да проучи случая и да се разпореди театрална формация „Мелпомена” незабавно да бъде върната в Читалището, което е неин дом, както и на всички творци – хора на изкуството. На състава да бъдат осигурени необходимите условия за работа и съдействие в тяхната мисия за културното и духовно извисяване на Община Самоков.
Настоятелно молим господин кмета да се запознае с работата и постиженията на режисьора Любомир Малинов и да му бъде отдадено заслужено признание.