С кучета и цигания посрещнахме Националния празник
Трети март! Националният празник на България! Денят на Свободата след 500 годишно турско робство. Безценност, за която най-великите българи заложиха душите си и живота си. За тази Свобода възкръсна на бесилото и Васил Левски, дякон Игнатий, и стана неин Апостол. Духовният му ръст се въздига все още недостигнат и стана мяра за безсмъртие. И ако изобщо нещо ни обединява и ни крепи като народ, това е любовта и почитта към него.
А 134 години след освобождението, в Самоков цари мърсотия, цигания и мъртвило. От години самоковските управници демонстрират пренебрежение и незачитане на този ден. Новият кмет Владимир Георгиев също не направи нищо и нашият град да отпразнува Националния празник по достойнство. Язък му и за младостта и за образованието. Достатъчно би било г-н кметът и общинските съветници да пожертват само един час от свободното си време, за да се преклонят пред паметта на загиналите и да отдадат уважение на съгражданите си, като ги поздравят за празника.
Вместо това улиците тънат в познатата мърсотия. Купищата сняг започнаха да се топят и потекоха мътни реки. По сенчестите пътища все още стърчат ледени коловози. Тротоарите си остават непроходими под планини от сняг, а повече от седмица десетки смугли наши съграждани, включени в програмите по временна заетост, с часове се подпират на лопатите. Освирепели бездомни кучета се скитат на глутници и обсаждат контейнерите за смет. Площадът, както всяка зима, е истинска ледена пързалка и капан за преминаващите – да счупят я крак, я глава.
През тази година денят съвпадна с друг, голям християнски празник – Тодоровден. В превод от латински това значи Божи дар. Дарът за самоковци беше още по-големия хаос и неразбория. По пътищата препускаха конски каруци, натоварени до козирките с притиснати един до друг, застанали прави 20-30 цигани на всяка платформа. Освен, че рискуваха собственото си здраве и живот, те бяха заплаха и за останалите участници в движението. Неустойчивите возила носеха сериозен риск за възникването на тежки пътнотранспортни произшествия. Полицията, както винаги, спеше. Нямаше нито един представител на КАТ даже по основните пътни артерии, като бул. „Искър”, улиците „Търговска” и „Македония”, та какво ли остава за второстепенните пътища.
В община Златица на днешния ден издигнаха кръст в памет на загиналите, а хилядите самоковци посрещнаха празника разпънати между саможертвата на предците и бездушието на новите ни градски първенци. Самоков – град с история и достойнство, които загуби някъде по пътя към светлото комунистическо бъдеще и цели 22 години, след демократичните промени, все още не ги намира. Други населени места, водени от мъдри управници, пазят своите ценности като виделината на очите си, а нашите властници ни обричат на безпаметие.