Списание „Форийн полиси“: Корупцията е станала системен проблем

Лоренс Кокрофт се тревожи за глобалното затопляне. Да, както и мнозина от нас ни безпокоят последствията от повишаването на температурата на нашата планета. Но той, също така, осъзнава и друга опасност, която повечето хора не забелязват – връзката между климатичното затопляне и корупцията. Какво общо може да има между две толкова различни по своя вид явления? Оказа се, че има, и то много. Както Кокрофт отбелязва, много от формите на деградация в заобикалящата ни среда противоречат на закона в онези места, където тази деградация протича. Обаче виновните, да речем, лесодобивници в Бразилия, Индонезия или Конго често прибягват към корупцията, за да избягат от закона. Но има и още по-интересен момент. По думите на Кокрофт, някои от механизмите, създадени от световното съобщество за борбата с изменението на климата, не са предпазени от злоупотреби. При търговията с въглеродни емисии, колкото и тъжно да звучи, е широко разпространено мошеничеството и това е добре известно. Богатите страни вече отделят многомилиардни средства като компенсация за по-бедните страни. За да може по-бедните страни за сметка на тези пари да се адаптират към глобалното затопляне. Кокрофт предупреждава, че тези пари могат да бъдат повече от другите, които днес се влагат, за да се подпомогне развитието. Поради това те стават съблазнителна мишена за подкуп, особено ако се има предвид колко средства, отпуснати в миналото за помощни проекти, бяха изгубени заради корупцията. „Ако корупцията дестабилизира тези фондове, както и програмите за помощ, казва Кокрофт, то тя може да се окаже голяма пречка в борбата с повишаването на температурата, целта на която е то да се ограничи до два градуса през 2050 година“.

Корупцията – системен проблем

Изявленията на Кокрофт лесно могат да се пренебрегнат, ако го приемем за човек, посветен и развиващ тясна тема. На мен обаче тази гледна точка ми изглежда много погрешна. Аз смятам, че той е напълно прав, говорейки, че корупцията е станала системен проблем, който подрива основите на държавното управление в целия свят, и ако тя не бъде спряна, ще намали дееспособността на държавите. Кокрофт знае за какво говори. Той е икономист и специалист по въпросите на развитието, който дълги години е работил в Нигерия. Той е един от създателите на международната неправителствена организация Transparency International (Прозрачност без граници), която предлага средства за решение на проблемите, свързани с засилващата се корупция и злоупотреби. Неотдавна тази организация отбелязала дадесет години от създаването си. Но Кокрофт твърди че не това е причината да публикува своята нова книга „Global Corruption“ (Глобална корупция), която е удобен ключ към сериозните проблеми и тяхното решение. Истинската причина за публикуването, по неговите думи, е актуалността и неотложноста на борбата с онези предизвикателства, които са породени от корупцията. Заглавията в медиите през седмицата сякаш доказват неговата правота. Китайският ръководител Ху Цзинтао, участвайки в конгреса на комунистическата партия, който се провеждаше в Пекин, заяви пред делегатите, че корупцията може да се окаже „пагубна“ за властта на комунистите, ако партията не успее да отстрани проблема. Вероятно това не трябва да предизвиква особено учудване след разразилия се скандал с Бо Силай. Падането на този боец от тежка категория в китайската политика през настоящата година, хвърли светлина върху превърналата се във всекидневна практика злоупотреба с власт и влияние в партийните редици. (По неизвестни причини Ху Цзинтао не спомена за други сериозни разобличения, свързани с огромните материални състояния на най-влиятелните фигури в Китай и тяхното обкръжение, като на премиера Вън Цзябао и на новия лидер на партията Си Цзинпин). Държавната цензура се постара тази информация, появила се в западните медии, да не стигне до любопитните уши на китайските граждани. В същото време новият стар президент на Русия Владимир Путин счете за необходимо да уволни министъра на отбраната Анатолий Сердюков заради твърденията, че лишеният от благоразположението на президента ръководител се е възползвал от високото си обществено положение, за да се облагодетелства от търговията с оръжие в Русия. (Говори се, че полицията е заварила Сердюков с неговата любовница, а домът му е изобилствал от луксозни предмети, придобити по нечестен път. Дамата също била отведена с белезници.) Изглежда сега този скандал набира сила. Но и тук държавата избирателно дава гласност на своите действия. С плановете си за реформи в армията, Сердюков си спечели множество врагове във военните кръгове. Поради тази причина недоброжелателите му биха могли да използват неговите щедри харчове, за да се отърват от него. Явната корупция в редиците на руските чиновници и най-вече сред ръководството на Руската православна църква не предизвиква почти никаква реакция от страна на Кремъл. Видно в последно време цялата власт е съсредоточила усилията си в борбата с антикорупционните активисти като Алексей Навални, чиято открита критика срещу злоупотребите не се вписва в държавния сценарий.

Корупционните мегаскандали не са запазена мярка за авторитарните режими

Трябва да отбележим, че корупционните мегаскандали не са запазена марка само на авторитарните страни. Бразилците са свидетели как съдят ръководители от администрацията на все още популярния експрезидент Луис Инасиу Лула да Силва заради участие в схема за купуване на гласове, известна с името „mensalao”(от португалски – „голяма заплата всеки месец”). В Индонезия държавната антикорупционна комисия води титанична битка с напълно прогнилата система на полицията. В Индия активисти отново започнаха общонационална кампания за борба с повсеместните рушвети, които мнозина считат за пречка в икономическото развитие на страната. Говорейки на тази тема, то и в САЩ, където гражданите се радват на приключилата наскоро напрегната президентска надпревара, съществува сериозно безпокойство относно връзката политика – пари. Въпросите тук са много – от лобирането до неблаговидната роля на политическото финансиране. (Едва ли можем да се успокояваме, че някои евтини методи и начини не влизат в определението за корупция, тъй като са разрешени от закона). Тази картина не предизвиква особено въодушевление. Затова Кокфорд трябва да бъде поздравен за откровеността, с която признава, че понятия като „леки решения” не съществуват. Той отбелязва, че най-големите успехи в борбата с корупцията са постигнати на места като Сингапур и Хонконг, където компетентни, но недемократични лидери са успели да създадат силни институции за борба със злоупотребите, а също така и атмосфера на нетърпимост към корупцията в обществото. Но такива примери не могат да бъдат използвани в неорганизираните Русия и Индонезия. Но Кокфорт донякъде е обнадежден от факта, че светът започва да разбира какви са мащабите на проблема. По време на студената война е нямало желание за него да се говори в световен мащаб, тъй като комунистическите страни са забранили обсъждането на темата и западните правителства са се опасявали, че откриването на недостатъците на техните авторитарни съюзници срещу СССР би могло да има нежелани последствия. Но поради силното развитие на световната икономика през последните две десетилетия, корупцията е придобила прекалено големи размери, за да се игнорира, а и е трудна за проследяване. Кокрофт хвали работата на групата за борба с корупцията на Голямата двайсеторка, наричайки я „най-доброто шоу за момента“. Тази оценка той дава за усилията да се изработят глобални мерки за борба с такива сериозни проблеми като тайна юрисдикция. (Тази група дължи съществуването си на работата на международните борци с корупцията, които неотдавна се събраха за годишната си среща в Рио де Жанейро. Да, Кокрофт също участва.) В крайна сметка той казва, че антикорупционните кампании ще постигнат най-добри резултати, ако съсредоточат усилията си върху няколко ключови въпроса. Преди всичко, всички държави и донори на организациите за помощ трябва да разберат, че основният двигател на корупцията в много икономики е сивият сектор. Ако на дребните предприемачи им се даде стимул да излязат от сянката и да узаконят дейността си, това може да помогне за намаляване на корупцията. Освен това, както показват примерите от САЩ и Индия, нарушенията в регулирането на политическото финансиране могат да имат огромни разрушителни последици, тъй като политическите партии са склонни да възнаграждават своите донори, като променят законите в тяхна полза или сключва договори с тях. При това скритите разходи са за сметка на всички останали. Кокрофт подчертава, че е особено важно да се отчете мащабът на връзките между политиците и организираната престъпност в много части на света.

Ефективни международни правила за мултинационалните корпорации

Международната общност също трябва да настоява за приемане на ефективни международни правила и разпоредби за мултинационалните корпорации. Кокрофт сдържано хвали конвенцията на ОИСР за борба с подкупването (Въпреки това той веднага забелязва неотдавнашният скандал с Wal-Mart в Мексико, където американската компания е подкупила десетки длъжностни лица, за да ускори процеса на получаване на одобрение да отвори магазини, като казва, че все още предизвикателството остава огромно). Може би средството, на която може да се разчита най-много, е публичността. Днес репортерите в много части на света имат възможността да разкриват престъпления. Социалните мрежи предлагат нови начини за разконспириране на корумпираните служители. Развитието на многопартийни системи и неправителствените организации създават повече пространство за активистите, където те могат да изразяват своите притеснения и тревоги. На първо място е важно да се помни, че решения съществуват, и, че такива решения могат да бъдат намерени и приложени, когато гражданите и политическите лидери са в състояние да покажат необходимата сила на волята. Ако подминат корупцията, наричайки я неизбежен и неизкореним атрибут на някои култури, това не само без нужда деморализира, а и е проява на интелектуален мързел. „Обществото и неговата култура не са фиксирани“, казва Кокрофт. „Обществото и неговата култура са винаги динамични.“ Той каза още, че „във всяка от тези страни, в които корупцията е широко разпространена, винаги има хора, които се борят с нея“, и е прав. Може би е време и за нас, останалите, да разберем как да помогнем.

Превод Олга Голякова