СамокоВест

Самоковското поле в капана на запустението

Споделете ни в

В плана за развитие на община Самоков за периода 2007 – 2013 година е записано:   „Потенциалите на земеделските земи на община Самоков следва да бъдат оценявани  като предпоставка за очертаващите се приоритети в нейното развитие. Един от тях е свързан с формирането на модерен аграрен сектор”.

Към края на шестгодишния период реалностите са трагично различни. Земеделието не само не е приоритет в развитието на общината, ами никакво го няма. Модерният аграрен сектор овехтя между страниците на плана и никой не се сеща да го прочете, а камо ли да го изпълни. Види се негово величество общинският чиновник разчита точно на късата ни памет та да го препише и в следващия план за развитие на земеделието, ако до тогава не сме измрели от глад. А това е отрасълът, който преди безумието на така наречения комунизъм да озурпира земите и умовете ни, е давал две трети от националния доход на Третото българско царство. Сега селото е място, където се води борба за оцеляване и битката става все по-неравна. Селяните отмират. Само за последните 10 години селското население е намаляло с 428 798 души. Не заради миграцията към градовете, то вече няма и жива сила да мигрира, а заради смъртността. Ако имаше истински селяни щяхме да ядем самоковски картофи, а не полски, египетски, австрийски и германските. И то в регион, където картофопроизводството е бил запазена марка. Все още по пазари и тържища се виждат табелите „самоковски картофи”, като атестат за най-високо качество. Само че, самоковските картофи отдавна са продукт на самозадоволяването. Ако въобще се садят, то е само за собствена консумация. И няма как да е иначе. Близо двадесет години картофопроизводителите бяха залъгвани с приказки за картофени борси, хранилища, елитно семепроизводство и какво ли не. Който не възседна кметския стол, той не ги лъга с приказки от хиляда и една нощ. През това време вносните картофи подбиха цените и принудиха местните производители или да ги хвърлят или да си хранят с тях прасетата. Като видяха, че от труда им файда няма и нашенските шопи го удариха на секиме и нито сеят, нито жънат.

По-голямата част от земеделските земи пустеят и се покриват с бурени и тръни. Накъдето и да тръгнеш из самоковското поле гледката е една и съща. Землищата на всички села от общината отдавна са се превърнали в неразораната целина. Огромни територии са хванати в капана на запустението. Треволяци, буреняци, храсти и папури властват в някогашните ниви и градини. А чернилката от изпепелените стърнища се вие между тях като траурна лента. Като в пиеса на абсурда пъстротата на полето иде от милиардите полиетиленови пликове. Те са покрили земята, развяват се от клоните на дърветата, летят във въздуха, плуват в реките. Те заместват птиците, които отдавна отлетяха от полето, защото няма какво да кълват. Те заместват рибите, които измряха в замърсените води. Те посрещат изгрева вместо златните глави на слънчогледите. С две думи панаир по време на погибел. И ако въобще има разорана земя в самоковското поле, то в повечето случаи това е направено с една едничка цел – да се вземат субсидии за единица площ. През грамадите от неразбити буци може да се мине само на кокили. И за кьоравите е ясно, че на тази земя нищо няма да се сади, но требе да не минава и кьорав проверяващ щом андрешковците продължават да лъжат държавата и коч коджа ми ти европейски фондове и комисии. То в крайна сметка лъжем сами себе си, защото докато другите европейски държави просперират ние се влачим на опашката и едва оцеляваме.

И само рядко, много рядко, като истински празник за душата и очите, може да се видят свежите зелени кълнове на есенниците. Но тези стотина-двеста ръкойки не ще могат да изхранят и стопанина си, та нежели повече. А иначе Бойко Борисов публично заяви, че  ще изхранваме човечеството един ден. Как ще стане тая работа един господ знае. Може би ще направи гражданите селяни, ще раздаде на всички по една мотика или ще регистрира нова партия Селяни за Европейско Развитие на България-СЕРБ.

А дотогава би било добре грижата за земеделието в самоковска община да поемат местните управници. Новият кмет Владимир Георгиев да се запознае с плана за развитие на общината, където е казано: „Една от възможностите за провеждане на целенасочена политика от общината е рационалното използване на земеделските земи, чиято собственост не е възстановена по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), и съгласно този закон те се стопанисват и управляват от общината. След изтичането на 10-годишен срок от влизането в сила на плановете за земеразделяне тези земи стават общинска собственост”.

И не само да се запознае с плана, а да  предприеме реални действия за рационалното стопанисване и използване на земеделските земи.

Защото никой не е по-голям от хляба. Ние пък ще подължаваме да напомняме на властимащите тази изначална и вечна народна мъдрост, та дано някой я чуе!      

2 thoughts on “Самоковското поле в капана на запустението

  1. Житие на кмета на град Самоков Ангел Николов.

    И направи социализма и се ослуша и виде че има още накъде. И после почна комунизъма , но рече да си почине и отвори магазинче. Земята родна пустееше, немаше нищо, домати червени липсваха на пазара, само българо съветската дружба цъфтеше. Николов беше усетил накъде духа ветаро , пусна попътни платна и фана капитализъма за опашката. Разни Гущери и Динозаври изпълзеха и полазиха плодородната българска земя. И комунистите станаа социалисти, но и от това файда немаше. И стана кмет убав и така като останааме без работа и тръгнааме у лаго и у гората видохме Запущението на българската земя ..

  2. По време на турското владичество огромна част от самоковското поле е била засадена с лозя, имало е и три розоварни-ако прочетете Хрониките от онова време, на Арие и др. описани в книгата на г-жа Невена Митрева, а от тогава климатът е станал по-топъл.Най-голямото лозе, разбира се, е било на каймакамина.Дали защото тогава е нямало обществени поръчки, строежи, плочки и асфалт, но и той е отглеждал лозя, за да бъде богат. БНТ-2 до скоро години на ред излъчваше безкрайни предавания за лозята в целия свят-от най-горещите места на юг, до северните части на Канада.Лозя стават на всякъде, те вероятно са най-прихващата се земеделска култура, разбира се- хиляди сортов са.В тази северна страна-Германия, всяка свободна педя земя е засадена с лозя.По-глупави ли са от нас? Не, разбира се.Обръщам се към общинското ръководство и баш-бизнесмените, на първо място-към Димитър Лобутов, който може почти всичко.Беше и отличен овчар, сам пасеше овцете си в Продановския рид. Инженер, строител, производител на ел.енергия, ще може да направи и балистична ракета.Не се шегувам.Мите, дай началото на лозята и маслодайните рози, избави този народ от мизерията и безработицата.Лозар може да стане всеки. Институтът по лозата и виното в Плевен няма да откаже пълно съдействие, особено ако кметът го помоли. Същото е и с маслодайните рози-подходящи сортове трябва да се поискат от Института по розата в Казанлък. А от правителството и БСП и Герб трябва да поискат т.н. Опитна станция по картофите-над Самоков, да стане-Комплексна опитна станция за Самоковски регион, която най-скоростно да внедри най-подходящите сортове лозя, маслодайни рози и всякакви други култури в Общината, защо не и чай. За компиро самоковските производители станаха професори, да станат и за други култури, до като има свободна земеделска земя.

Comments are closed.