Самоковски екс кмет, СИБанк и Северна Корея
Доскоро бяхме убедени, че единственият човек под слънцето, който поддържа топли връзки с поставената в изолация от цял свят тоталитарна комунистическа държава е екс кметът на Самоков Ангел Николов. За два мандата управление Николов „възвиси” културата в града на зографите до слюдено-варакосаните мидени „шедьоври” на севернокорейските творци. Бившето величие гостоприемно отваряше вратите на културните институти и за трудовете на Ким Ир Сен – първият от династията, управляваща Северна Корея от 1948 година до днес. На 8 юли 1994 г. Ким Ир Сен умира внезапно на 83 годишна възраст. По-късно той е обявен за „Вечен президент на КНДР”. След смъртта му властта наследява неговият син Ким Чен Ир. А след неговата кончина партията, армията и държавата преминаха в ръцете на наследника му Ким Чен Ун. Известна утеха за самоковци и компенсация, че години наред Ангел Николов им натрапваше „мъдростите” на Ким Ир Сен и слюдените петли на севернокорейското псевдо изкуство е обявяването на Ким Чен Ун за Човек на годината в класацията на списание Time. Колкото до бившия кмет оказа се, че за негово разочарование връзките на Северна Корея с оглавяваната от Цветелина Бориславова СИБанк са били много по-топли. В публикацията си „Българската следа в нарушенията на ембаргото над Северна Корея”, която представяме на вниманието на читателите си, българският WIKILEAKS – сайтът БИВОЛЪ, разнищва контактите на севернокорейците с българската банка.
Руски бизнесмен: Севернокорейски застраховател имаше сметка в българска банка
от Биволъ
През 2003 г. севернокорейският лидер Ким Чен-Ир получава подарък от Хонконг – два денка натъпкани с 20 млн долара. Подаръкът е пратен от мениджерите на Корейската национална застрахователна компания (KNIC). „Скъпият лидер“ и „Най-върховен генерал“ е доволен и изпраща подаръци на семействата на мениджерите на KNIC – портокали, ябълки и DVD плейъри – пише „Вашингтон Пост“ на 18 юни 2009 г.
Tази застрахователна компания е прикритие на измамна схема за набиране на чужда валута, твърди бивш мениджър от компанията, работил в офиса и в Сингапур, преди да избяга в Южна Корея. KNIC изсмуква пари от западни застрахователи и презастрахователи, като претендира мними природни и технологични катастрофи – наводнения, пожари във фабрики и т.н. Дали те са реални никой не може да провери, тъй като инспекторите на застрахователите намят достъп до страната. По този начин са източени стотици милиони долари, с които се финансира севернокорейската ядрена програма и се купуват луксозни стоки за Ким Чен-Ир и неговата върхушка, заобикаляйки ембаргото. Американските служби от години документират това, което описват като „държавно спонсорирана престъпност“ в Северна Корея, пише още „Вашингтон Пост“. Това се потвърждава и от изтеклите американски дипломатически телеграми, публикувани от Wikileaks година по-късно: В таен докладот посолството на САЩ в Москва четем, че през август 2009 г. американският координатор за санкциите на ООН срещу Северна Корея посланик Филип Голдберг посещава руската столица и се среща с представители на руското Външно министерство, руското финансово разузнаване Росфинмониторинг, Централната банка на Руската федерация и частната банка Сбербанк. Темата на разговорите е прилагането на Резолюция 1874 на ООН. Американците предоставят на руснаците „специфична информация“ за транзакциите на няколко руски банки към Северна Корея, но също така и за руски застрахователни компании, които предоставят презастрахователни услуги на KNIC и така нарушават ембаргото.
Българската следа
В периода 2007-2009 г. руските компании, които работят с подозрителния севернокорейски застраховател са минавали през посредници в Сингапур и Калининград, но също и през България, където KNIC е имала представителство, показа проверка на Биволъ.
„Когато кацах в София на изхода от летището ме чакаше дипломатическа кола с представители на компанията KNIC“ – разказва бизнесменът Виталий Архангелский. Преди няколко години неговата фирма „Осло Марин Груп“ се занимава със застраховки в корабоплаването, покрай които установява бизнес отношения и с KNIC. Според Архангелский корейците под дипломатическо прикритие са имали сметка в българска банка, от която KNIC е осъществявала транзакции към неговата фирма. Всичко това е ставало в периода след присъединяването на България към ЕС: от 2007 до 2009 г. включително. Сметките на „Осло Марин Груп“ тогава са в руската банка „Санкт Петербург“, близка до Путин. В края на 2009 г. банката рейдърски превзема компанията на Архангелский, която капитализира близо 1 милиард долара, а бизнесменът се опасява за живота си и бяга със семейството си във Франция, където става политически емигрант. Архангелский не можа да си спомни точното име на българската банка, от която идват парите на севернокорейците, но обеща да потърси платежните документи във фирмения архив и да ги предостави. „Дори не знаех, че е имало такова ембарго, ние правехме бизнес. Отговорност на банката е да провери дали не се нарушава ембаргото. Ние предоставяхме всички договори и основания за плащанията.“ – отговори бизнесменът на въпрос дали фирмата му не е нарушавала ембаргото. Според Архангелский KNIC освен в България е разполагала с офис и в Швейцария, където по това време е студент новият севернокорейски вожд Ким Чен Ун, който наследи баща си Ким Чен Ир след неговата смърт през 2011 г.
Вашингтон подозира Цветелина Бориславова
Единственият сигнал от САЩ, че българска банка има отношения със Северна Корея е от февруари 2007 г. Тогава българският финансов министър Орешарски прави частно посещение във Вашингтон и се среща със заместник-министъра на финансите Робърт Кимит. Той предупреждава българският си колега, че СИБанк на Цветелина Бориславова, спътницата в живота на Бойко Борисов, е станала мишена на опити на Северна Корея да пере пари. Американското издание „Конгрешънал Куотърли“ описва случая през юни същата година и цитира самата Цветелина Бориславова, която заявява, че е била информирана за предупреждението на Робърт Кимит лично от Пламен Орешарски. Тя твърди, че информацията е невярна и е съчинена от политическите съперници на Борисов. „Никога не е имало каквато и да било сметка открита на севернокорейска компания или на смесена компания“ – казва Бориславова и добавя гневно, че е разочарована, че „високопоставени американски служители са допуснали неверни слухове“ и „клюки“ за връзки на Северна Корея със СИБанк. По-рано, през 2006 г. американският посланик Джон Байърли пише до Вашингтон таен доклад, в който поставя СИБАНК в групата на банките „гнили ябълки“, които се занимават с пране на пари от престъпни групи.
„Да не се дебнем, че ще се хванем“
През 2008 г. в кореспонденция с „Осло Марин Груп“ кореецът Хан Хонг Сам (Han Hong Sam) от българския офис на KNIC е посочил адрес в блок 18А в квартал Дървеница, на две крачки от посолството на Северна Корея в София. Репортер на Биволъ провери указания адрес, на който няма и следа от севернокорейско търговско представителство, а според живущите там такова никога не е имало. Нито един от стационарните и мобилни телефони на KNIC Bulgarian Office, които са били актуални преди 4 години не са активни в момента. Не съществува вече и имейла knicbg@megalan.bg, посочен в контактната информация, с която Биволъ разполага. „Те често си сменяха телефоните, но не забелязах нищо конспиративно, държаха се като нормални бизнесмени“ – коментира тази информация Виталий Архангелский. Визираният период 2008-2009 е мрачен период за българското контраразузнаване. Тогава беше разформирована НСС и създадена ДАНС, Трактора и Драшков се държаха един друг за гърлото, а Петко Сертов организираше масово подслушване на журналисти и депутати (скандалът „Галерия“). Но дори и разтресена от скандали, едва ли НСС/ДАНС не е била в състояние да изясни в коя българска банка има, или е имало сметка на KNIC или на свързани с тази компания севернокорейци, пребиваващи в България с дипломатически статус. Учудващо би било ако българските служби не са направили такива проверки, имайки предвид силния американския натиск по темата и сигналите от американски официални лица. Все пак става въпрос за нарушаване на международно ембарго, което България се е задължила да спазва. Но уравнението се усложнява ако са замесени влиятелни български фактори. „Да не се дебнем, че ще се хванем“ – простичко обяснява такива комплицирани ситуации народната поговорка. А друга поговорка живописно допълва правилника на (контра)разведчиците: „И на калъп да те хванат дъще, ще отричаш“.