Русия е платила за камерите пред паметника на Червената армия в София – контролират кой го „осквернява”

Русия е платила за камерите пред монумента на окупационната червена армия в София, заяви журналистът Иво Инджев в студиото на „Здравей, България” по Нова tv.
„Русия дава пари и контролира какво правят българите на този паметник чрез българската полиция от Първо РУП в София. Тези камери са с висока разделителна способност, такива няма и по пътищата, където загиват българи”, каза още той.
„Онзи ден отново арестуваха българи, затова че са написали истината върху паметника, че става дума за окупация. Едно униформено лице от районното управление е признало пред арестуваните, че им оказват натиск от руското посолство”, заяви Инджев.
В тази връзка журналистът написа в личния си блог – ivo.bg:
„Българските – в лицето на прокуратурата- за втори път от януари насам отказват да репресират граждани, изразили политическата си позиция върху Монумента на окупационната червена армия (МОЧА) в София. Това обаче явно няма никакво значение за Кремъл.
КРОСС/ Русия настоява за пълно разследване на инцидента и изправяне пред правосъдието на отговорните за оскверняването на паметника на Съветската армия в София.
По-нататък в съобщението за „оскверняването” се леят мнипулации. Заслужава си те да бъдат посочени дума по дума:
“В нощта на 14 април за пореден път се е случил акт на вандализъм срещу известния военен мемориал в центъра на София – Паметника на Съветската армия, символ на вечната благодарност на българския народ в памет на съветските войници, които освободиха Европа от фашисткото поробване.”
„Вандализъм”? Кой го казва? Нима право на подобна терминология имат наследниците на окупаторите на България, предизвикали масово унищожаване на паметници- най-напред сред онези, свързани с Царство България; след това със Сталин и неговото местно подобие Червенков, после с Брежнев и Живков?
„Военен мемориал”? Що за понятие е това, съотнесено към чисто идеологическата маркировка на съветското господство чрез откриването на МОЧА през 1954 г. – десет години след като Червената армия окупира България без даде нито една „военна” жертва.
„Вечна благодарност”? Това е грандиозно нахалство като твърдение от името на един прегазен, насилствено съветизиран десетилетия наред народ.
„Във връзка със събитието се изисква (от кого се „изисква”, що за началнически императивен тон?!- бел. ivo.bg) задълбочено разследване на инцидента и изправяне пред правосъдието на отговорните за оскверняването на паметника”, се казва в изявлението на руското външно ведомство.
“Ние очакваме, че официалните български власти най-накрая ще направят всичко необходимо, за да се предотврати по-нататъшно продължаване на тези варварски действия, които нямат нищо общо с принципите на демокрацията и свободата”, посочват от министерството( което явно се изживява като говорител на ценностите на демокрацията и свободата, въпреки крещящия дефицит на тези ценности в самата Русия- бел. ivo.bg).
В изявлението се отбелязва още, че цинизмът и провокативният характер на това действие се проявяват в това, че те са били извършени в навечерието на голямо историческо събитие – 70-годишнината от победоносния край на Втората световна война, взела най-много жертви от Съветската армия.
Какъв е „хоризонтът” на това „навечерие” назад във времето (т.е. , ако „действието” беше извършено миналата седмица, месец или година – щеше ли да не е чак пък толкова „цинично”?).
Горното твърдение, освен лъжата за края на Втората световна война на 9 май 1944 г. ( вече хиляди пъти кой ли не обясни, че тя свършва на американски кораб на 2 септември 1945 г. с капитулацията на Япония), съдържа и чер(ве)ния хумор на твърдението за жетвите на „Съветската армия”. Освен че армия с такова название няма по време на (а и години след края на войната), жертвите, дадени от СССР съвсем не се свеждат до убитите в бойни действия съветски войници- самият съветски режим избива съветски граждани в навечерието на войната в количества, които конкурират по брой загубите на СССР през войната.
Изобщо, както се вижда, Кремъл продължава да се отнася към България с пълно презрение както по отношение на правото българите да се разпореждат по своите закони със символиката на бившите окупатори, така и с нахално пренебрежение спрямо историческите факти.
Това не е неочаквано. Очакваме обаче как ще реагират българските власти.
Впрочем ето още една гледна точка за съветската символика ( в превод от руски за ivo.bg от Васил Костдинов):
ВОЙНА И (КУ)МИР
Има абсолютна логика в това, че във времето, когато Русия се опитва да пробута Сталин в бъдещето – или като властелин на Победата, или като събеседник на Чърчил и Рузвелт на кримската седянка, но да го пробута задължително, без Сталин изобщо не може! – Украйна се отървава от комунистическите и нацистките символи. Украйна оздравява, напуска сектата на монументалната пропаганда и червените знамена – Русия все още се къпе в червена топлина.
Владимир Илич знаеше много добре, че без Бог и светии в новоосвободената от „опиума за народа” страна не може – затова нареди да се издигнат навсякъде статуи на новите идоли. Скоро след това за Господ го провъзгласиха неговите съратници, балсамираха го и след това положиха до него в продължение на няколко години и обожествения Сталин. Светиите се издигнаха в цял ръст по съветските площади – Киров, Куйбишев, Свердлов, Калинин, не можем да изброим всички… И, разбира се, киното, най-важното изкуство, „Триумф на волята”.Или това вече не е за нас? Но каква е разликата! Всеки, който е гледал този филм, едва ли ще намери някаква разлика в стила и начина на изява на вождовете по партийните конгреси. И всичко това е, защото болшевизма и нацизма – това не са идеологии, а религии. Представите в тях за индивида и света са толкова жалки и далечни от самата идея за човечност, че в тях може само да се вярва.
И – което е важно – в критични моменти, тези псевдорелигии се провалят. Всеки, който говори, че забраната на червените знамена е кощунство, трябва да си припомни, че по време на войната Сталин плю и на Свердлов, и на Карл Либкнехт, но си спомни за църквата, за Александър Невски и Богдан Хмелницки. Защото съветският патриотизъм – това е патриотизъм на доносниците и надзирателите. Но на война трябва да жертваш себе си реално, а не в следствения кабинет на НКВД, пребивайки поредния сънародник с ритници. Тук трябва не миша смелост, а човешки кураж. А на хората, както се оказа, са противопоказни и нацизма, и болшевизма.
И, между другото, всеки го усеща, когато в него се събуди човешкото. Нито един от украинските политици не беше инициатор на „ленинопада”. Просто, когато започна Майдана, при много хора сякаш падна пелената закриваща очите им. Добре си спомням как хората вървяха и се заглеждаха в паметника на Ленин на Крещатик – какво прави сред нас, за какво ни е – и в крайна сметка го събориха. Както през август 1991г. – когато московчани се опияняваха от краткотрайния полъх на свободата – те, без никакви указания отгоре събориха Дзержински. Или те също бяха бандеровци?
По заповед отгоре, Дзержински или Ленин, може само да се издигат на пиедестал. А падат от само себе си – от човешкото пробуждане. И това е нещо, което не мога да разберат владетелите на Кремъл, провеждащи учения на ОМОН и внедряващи „къртици” в опозицията. Логиката на пробуждането, на оздравяването винаги се подчинява само на законите на историята – и никога не се предава на политтехнолозите и специалните сили за борба с безредиците. Хората просто се оглеждат наоколо – и решават,че трябва да се отърват от мръсотията, лъжата и кръвта.
И едва тогава осъзнават, каква гледка е закривал събореният истукан.
Виталий Портников
10.04.2015г.
Grani.ru”
В студиото на сутрешния блок на Нова tv журналистът представи новата си книга „Течна дружба 3”. „Лъжата, че Русия е освободила България, втълпена на българите, е веригата, с която българите са закотвени пропагандно и днес на европейското дъно, разчекнати между естествените си европейски стремежи и лъжите за свободата, която ни била донесла най-мракобесната империя в Европа през 19 век”, е написал в книгата си Иво Инджев.
Представянето на книгата е в петък, 17 април, в 18.30 часа в зала „България” в София.