Роденият в Самоков виден български генерал Тодор Кантарджиев – част II-ра
В кратка поредица сайтът ни представя родения в Самоков виден български военоначалник и пълководец генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев. Показваме едно по-малко познато лице на Генерала – чрез някои от многобройните книги, чийто автор е.
Времето, животът и дейността в семейството на Димитър Кантарджиев са се изразявали в следното: Бащата работил като ковач – майстор в направата на пиринчените топки на кантарите, откъдето идва и фамилията Кантарджиеви. Едър, красив, черноок, извънредно много трудолюбив и способен, за нещастие на семейството си Димитър е бил доста силно заразен от недостатъка на тежкия си занаят – пиенето на спиртни напитки. Майката Ена (Елена) играела ролята на глава на семейството. Тя била дъщеря на видния самоковски гражданин Захария Пискюллията, който упражнявал най-благородния тогава в Самоков занаят „хабаджилъкъ“ – шивач на облекло по турски купувала сурови вълнени материали и продавала изработени такива. Дъщерите Сара и по-малката Аника били машините, които преработвали суровите вълнени материали в платове. Синовете – Николай, който отишъл да слугува в Пловдив, изпращал от време на време по някой грош и Михалъ, който работел като надничар, ковачлък, в Самоков помагал щогоде на семейството си. Най-малкият Тодор ходил на училище.
Голяма част от самоковската мъжка младеж отивала „на гурбет“, предимно на „Стамболъ“ на печалба. Ето защо в града се намирали моми в излишък. Част от тях като прочути честни, скромни и добри домакини се вземали от момци от Дупница и София, даже от някои от околните села. Според съществуващият по онова време обичай по-младата сестра не бивало да прежени по-старата. Това се считало за голямо нещастие на преженената, „похлупената“ сестра. Тя вече никога не можела да се омъжи добре.
До 25 годишната си възраст за Сара не се намерил сериозен кандидат за женитба. Аника е само с 2 години по-млада от сестра си и това обстоятелство представлява вече семейна неприятност. Сара е готова да се омъжи за когото и да е само да не „яде късмета“ на сестра си. Една вечер, напили се мъже в кръчмата на Георги Мандолията на „Крайискаръ“, начело с заможния и влиятелен Мандолия, завеждат в дома на Димитър Кантарджията някакъв стар вдовец от далечна махала в града с цел да го сгодяват за Сара. Сара, верна на сестринския си дълг, била готова да се пожертва. Но нещастният жребий я разминал.
По късно в дома на Димитър Кантарджиев дошла г-жа Чакалова, с весело лице и приятен глас и казала, че била пратена от Бога да утеши и зарадва семейството на баба Ена. Тя била дошла като годежница за Сара. Баба Ена дълбоко въздъхнала, прекръстила се трикратно и с устремен към иконостаса богобоязлив поглед казала – Благодаря ти Боже, че промисли и за нас грешните. Иван Зашев, от видното в с. Костенец семейство Зашевци, учил в Американското училище в Самоков. Той се оженил за девица, учила в същото училище. Скоро обаче младата жена се поминала. И Зашев – висок, здрав, нарочно дошъл в Самоков да си търси съпруга. След няколко дена, вероятно през есента на 1876 година, Никола Чакалов със съпругата си придружили до Костенец баба Ена, Сара и малкия Тодор. Там известният самоковец, пловдивски пастор, Ив. Тонджаров извършил венчалния обред на Иван Зашев и Сара Кантарджийска. На баба Ена „олекнал голем товаръ на душата“. Тя задомила любимото си, най-добро чедо, което рискуваше да остане нещастно в живота и беше пречка за женитбата на втората й дъщеря.
Публикацията е по материали, любезно предоставени ни от сродниците на генерала сем. Милка и Никола Кантарджиеви