Режат улични дървета – кметът спи
Единствената запазена зелена алея в града бе от кръстовището при ПГ по туризъм до текстилната фабрика „Слатина”. Доскоро от двете й страни се изправяха прекрасни кестенови дървета. Но голяма част от тях вече са отрязани. За кощунството ни сигнализираха и читатели на сайта. При направената от наша страна проверка се оказа, че както обикновено общинското ръководство спи. Масова сеч покоси и дърветата по улица „Отец Паисий“.
Зелената зона отдавна не е приоритет на нито едно управление. Тъкмо обратно! С всички разработки, като се започне от Общия устройствен план и се свърши с хилядите ПУП-ове, се цели едно единствено нещо – и върху последната тревичка да кацнат поредната кръчма, гараж или бакалия. Такава е градоустройствената политика на властниците поне от шест десетилетия насам. Надали има друг град, не само в България, но и в целия свят, който да се срива с такива темпове. Докато много селища, и по-големи и по-малки, запазиха архитектурно-строителния си облик, централната градска част на Самоков е като след бомбардировка. Целият център бе буквално срутен от такива титани на мисълта като Валентин Велинов и Методи Лалов. На мястото на някогашните неповторими с облика си самоковски къщи се настаниха хаос, архитектурно разностилие и грозота. По търговската улица, накитената с малки и уютни дюкянчета, всяко със своя си хубост, се пръкнаха чудовищните с безвкусицата си сгради на кооперация „Михаил Дашин”, бившият Универсален магазин и Закусвалнята. Добре, че кметовете ни от край време не са дип много работни, та не стигнаха до края й с безумията си. За сметка на това и най-новите ни градски първенци продължават да прилагат същата естетска мяра. Сградата на Соми и на Михаил Дашин са си досущ като братя близнаци. Не по-малко недоразумение е и ансамбълът на самата Община с бившия Партиен дом. В цял свят сградата на кметството обикновено е най-представителната и исторически най-значима постройка в населеното място. В Самоков, за да стигнеш до общинската администрация трябва да минеш през тесен безистен между кафенета, магазини втора употреба и козметични салони. Но палмата на първенството безспорно държи дупката наречена площад. По отношение на него можем само да поставим една голяма питанка – ? и още по-голяма чуденка – ! Некадърното управление на плеядата комунистически кметове в областта на градоустройството съсипа града в две посоки. Погубени бяха не само ценни с архитектурата си сгради, но и всички дървета и цветни градини в центъра на града. По протежение на така наречената Главна улица, по „Търговска”, по „Житна Чаршия”, по улицата към училище „Христо Максимов”, всъщност от двете страни на всички улици растяха акации и липи. Освен, че напролет Самоков ухаеше на сладост, дърветата насищаха въздуха със свежест и предлагаха сянка и прохлада в горещите летни дни. А тогава не беше нито толкова горещо, нито въздухът толкова замърсен. За престъпното унищожение на градска градина въобще да не говорим. Сега от цялата тази зеленина в момента са останали единични дървета тук там. Пъстрите, ароматни, великолепни цветни градинки, които ограждаха някогашния градски площад днес са се свили до десетина квадратни метра петунии пред Автогарата. Но и тяхната съдба е предрешена. На мястото им, според новия устройствен план, ще се строи църква уж за прослава името на Свети Симеон Самоковски, а всъщност за хатъра на енорийския наместник отец Петър.
Крайно време е вече да се сложи край на упадъка. От тук насетне кметовете, ако наистина милеят за града, който управляват, трябва сериозно да преосмислят позицията си относно архитектурно – градоустройственото решение поне на централната градска част. Даже и за да покадят тамян на собствената си суета трябва да помислят как да запишат името си в прословутата летописна книга с наистина ценни достижения. В случай, че не могат да направят нищо добро било поради липса на финанси или поради други липси, като например професионализъм, компетентност, отговорност, усет за красота и хармония на екипа, то най-добре е да не строят нищо докато не се яви Призваният да възроди славата на Самоков – градът на зографите.
Но при настъпващото глобално затопляне, което всички ние усещаме все по-осезаемо на гърба си, възстановяването на уличните дървета е задължително и трябва да започне още сега. Кметът Владимир Георгиев следва незабавно да предприеме действия за изготвяне на цялостна стратегия за озеленяването на града. Да се направят разчети за необходимите средства, като част от тях се включат още в тазгодишния бюджет. Убедени сме, че съществуват достатъчно резерви в това отношение. Достатъчно е да се прецизират планираните разходи според обществената им значимост и действителна потребност. Градът отдавна щеше да е потънал в зеленина, ако бившият кмет Ангел Николов вместо да строи никому ненужни, нежелани и вече рушащи се хотели и жилищни блокове, за които потроши близо 100 000 000 лева, беше използват парите ни за изграждането и поддържането на качествена, съвременна инфраструктура и за изпълнението на широка програма по озеленяването му. Вярно, че нямаше да гушне няколко десетки милиона на наш гръб, но щеше да придобие други богатства, за които в Библията е казано, че молец не ги яде и ръжда не ги разяжда. Тогава името му заслужено би било вписано между обсипаните с полускъпоценни камъни корици на летописната книга на кметовете. Докато сегашното му включване в така лелеяните от него анали, след всичките поражения, които нанесе на града за хилядолетия напред, особено като се има предвид унищожението на река Искър, си е направо от лукавого.
Уважаеми, в статията ви сте използвали един термин от астрономията, написан не съвсем точно, който е събирателен образ за звезди събрани на куп и видими с просто око. За сведение така са се наричали през 16 век и едни от най-добрите ренесансови френски поети. Да наречеш група тепигьози, управлявали града ни през последните 50-60 години „плеяда“, е крайно неуважително. Те са съизмерими единствено със слънцето.
Атанас Димитров Буров е български банкер и политик. След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т. нар. Народен съд. Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996. След освобождаването си през 1945 той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, за известно време е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор. Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик, където умира на 15 май 1954.
Иван Николов Иванов е български инженер, роден през 1891 г.
Бил е кмет на София по време на Втората световна война. Съдейства и работи за прокарване на питейния водопровод в София с вода от планината Рила,
Идеята столичани да пият от водите на Рила се е родила още през 1918 г., но едва през 1924 г. започва строителството на водопровода
Инж. Иван Иванов проектира и строи язовир „Бели Искър“. Съоръжението е с обем 15,3 млн. кубични метра и е пуснато през 1949 г.
Веднага след 9 септември обаче талантът и човещината на кмета бързо са забравени и той е арестуван и осъден на доживотен затвор. Първоначално обвиненията срещу него са икономически, а после и политически. На 21 април 1945 г. Иван Иванов е осъден на доживотен затвор.
Докато е в затвора, народната власт се обръща към Съветския съюз с молба да им изпратят специалисти за построяването на язовир „Искър“. От Москва обаче идва отговор, че България си има световен хидроинженер — Иван Иванов.
Още докато е в затвора, той започва да прави чертежите на язовира. Всяка сутрин двама милиционери го водят в проектантската стая и след края на работното време го връщат в килията.
Язовирът е пуснат в експлоатация на 6 септември 1954 г. и е наречен на името на Сталин. Иван Иванов умира след тежко и мъчително боледуване през 1965 г. Но язовир „Искър“ и досега осигурява на всеки софиянец по 300 литра бистра и евтина вода на денонощие
Помните ли банкерите на „Първа частна банка“ клон Самоков .
След като за избили способните архитекти, инжинери, банкери познайте кои са останали .. А това което са направили е сравнимо с торнадо, цунами и земетресение девета степен взети заедно. Що не снимата самоковсите „червени“ комуни /предприятия/. Само внимавайте нещо да не ви падне по главите.