СамокоВест

Разходка в миналото организираха ученици по повод патронния си празник – 151 години от рождението на Христо Максимов

Споделете ни в

ОУ “Христо  Максимов“ е наследник на първото частно  килийно училище в Самоков. Родолюбивите българи от Долната махала, които изградили основите на черквата „Въведение Пресветая Богородица” – в която се чело и пяло на роден език, искали рожбите им да знаят родно четмо и писмо. През 1840 година Даскал Георги Мираз открива школото. Училището е подпомагано от черквата, но в него се с преподават и светски науки, първоначално само за момчета, а по-късно и за момичета. През учебната 1910/1911 година, по решение на учителския съвет, училището е преименувано в Народно първоначално училище „Христо Максимов”, в чест на съгражданина им – бивш учител в Самоков, поет, писател и основател на Българския педагогически печат, Христо Максимов.

Устоявайки своето мото – училище с минало, чийто опит усвояваме, настояще, което градим и бъдеще, в което вярваме, ОУ „Христо Максимов“ има сериозен принос в развитието на образованието в Самоков.

По повод патронния си празник, учениците организираха разходка в миналото. Във възрожденската атмосфера на Сарафската къща, учители, родители, гости преминаха през най-значимите събития на училището от основаването му до днес. С помощта на съвременните технологии, оживяха картини от историята на  училището.

Как по инициатива на тогавашния учител Георги Мираз в църковното училище при храма се въвежда нова взаимоучителна метода, с което се слага началото на Светско училище.  Преподават се българска реч, сметане, география, а курсът на обучение е 6 години.

До 1860 година училището се помещава в частни къщи, а през 1861 година вече има собствена сграда, представляваща едноетажна постройка с лице, обърнато на север – към черквата.

През двукрила врата се влиза в широк коридор, като от лявата страна се намира учителската стая, а от дясната – голяма класна стая. Учениците стоят по 7-8 души на пейка, а учителят на черкелски стол.

В църковното килийно училище работят 7 души учители. Заниманията се водят целодневно, като се обучават само момчета – общо 45. Църковното настоятелство похарчва за училището 6555 гроша.

Малко по-късно се създава първата училищна библиотека. Изнасят се редица театрални представления, като с приходите от тях се закупуват книги за библиотеката.

През 1899 година се открива Неделно девическо училище. Учениците учат в четири отделения. През 1906 / 1907 учебна година има 97 ученици. През 1907 / 1908 учебна година има 150 ученици.

От Освобождението до 1910 година училището се смята административно за клон на Централното градско училище „Кирил и Методий“.

На 12 април същата година учителите от Долномахаленското училище се събират на съвет, от чийто протокол става ясно, че тогавашният главен учител Иван Кабрански дава предложение за отделяне на училището като самостоятелно и съответно за преименуването му.

И така през 1910 година Донломахаленското училище е преименувано в Народно първоначално училище “Христо Максимов”.

До 1925 година за база на училището се ползват Голямата и Малката Сарафска къща. Училищното настоятелство решава да построи ново здание за нуждите на училището.

Самоковският общински вестник съобщава, че Никола Сребърников дарява част от местността “Широката планина” и средствата от нейната продажба се влагат в изграждането на училището. На 09.02.1925 г. – строителната комисия дава линия за новия строеж.

На 16 февруари 1925 г. започва изкопаването на основите.

На 12 май 1925 г. започва изграждането на училището.

На 17 май 1925 година става тържественото полагане на основната копка на новото училище.

Благодарение на помощта на учителите и учениците, то е построено само за 11 месеца.

На 24 януари 1926 г. тържествено е осветена и открита новата училищна сграда от господин Никола Найденов -министър на народното просвещение. Той прерязва трикольорната лента и обявява училището за открито.

На 25 януари 1926 г. учебните занятия започват в новата сграда.

До 1926 година новото училище е  едноетажна сграда, с четири класни стаи и две канцеларии. Главен учител е Пенчо Пенчев, родом от гр. Самоков.

На 01 февруари 1932 г. е открита безплатна ученическа трапезария, в която се хранят 45 ученици.

В зеленчуковата градина към училището, учениците сами отглеждат  продукти за трапезарията.

На 22 октомври 1933 г. е открит паметникът на Христо Максимов в двора на училището. Създава го скулптурът Кирил Кадиев от град Хасково.

През 1953 година училището става пълно основно, с детска градина, 5 начални класа и 3 прогимназиални.

През 1961 година започва строежът на физкултурен салон, работилница, кабинети.

И така до днес … Ученици и учители вървят ръка за ръка, за да  преодоляват трудностите по пътя, който ни е завещан от първите, дръзнали да запалят светлината на знанието в Долна махала.

В това време четвъртокласникът Валентин Стефанов, влязъл в ролята на Диоген, с фенер в ръка търсеше пътя на просветлението, на живия народен дух. Смесен хор, в красиви ученически униформи, изпълни химна на училището, „Песен за народните будители“, „Земята на дедите ни“. Красивото, прочувствено изпълнение на Марина Бочева на песента „Къде си вярна, ти любов народна“ , в чийто припев се включиха и останалите участници в програмата, запали искра любородна в сърцата на присъстващите. Песните „Българско дете“, „Мечти“ в изпълнение на ангелогласната Маргарита Бочева, магичният танц на момичетата в бели ризи и червени рози в ръце допълниха красотата на празника.

Директорката Антоанета Николова поздрави присъстващите и връчи грамоти на изявени ученици – първокласниците Денислав Петров, Мария Миланова, Веселина Димитрова, Юана Зоранова, Константин Крумов и Борислав Андреев. От трети клас бяха отличени Михаела Сугарева, Стефани Янкова, Симона Димитрова, Венцислав Александров, Терислав Стоилов, Анелия Николаева и Илияна Янкова. Грамоти получиха и Мария Бочева, Ася Милева и Стефания Дойнова от 4 клас, Маргарита Бочева, Християна Ненкова, Албена Таскова и Методи Николаев от 5 клас, шестокласниците Методи Методиев и Ели Методиева, и Елена Иванова, Яна Филипова, Лина Гаврилова, Антония Митова от 7 клас.

Наградени бяха и учителите Боряна Спасова, Румяна Попова, Любомира Тинчева и Антоанета Антонова.

Екипът на ОУ „Христо Максимов“ е посветил себе си на един от последните завети на своя патрон – „Бъдещето е на свободата, а не на потисничеството“. Приели са за своя мисия да  разказват за живота и делото му, за любовта му към Родината, учителството и децата.

И го постигат с успех и с усмивка.