Разказвачът Нидал Алгафари по пътеките на любовта към истинския Бог
Нидал Алгафари се срещна със самоковските читатели. Домакин на срещата обичайно бе Общинската библиотека. В храма на словото авторът представи романите си – „Боже, защо Господ лъже?”, „Аллах, милост нямаш ли?”, „Любиш ли, ти Бог си!”
С живия си, завладяващ разказ, Нидал спря времето. Сякаш в един единствен миг той разказа за себе си, за началото на писателстването си, за творческия си процес. Основното му послание, което свързва и трите книги в едно е, че любовта е единствения път към Бога. Там, където няма любов – няма Бог. Любовта във всичките ѝ проявления, във всичките ѝ измерения, в изначалната ѝ битност. Откак свят светува няма народ, няма общност, няма племе, което да не носи в себе си тази истина. Да не я търси, да не я почита, да не я следва, независимо с какво име нарича своя Бог. Но има и много наслоявания, които го отклоняват от този път на святата истина. И най-непростимото от тях е обсебването на общението с Бога и превръщането му в сметки, ценоразписи и пари.
Романите „Боже, защо Господ лъже?”, „Аллах, милост нямаш ли?”, „Любиш ли, ти Бог си!” са едно вълшебно пътешествие през красотата и разнообразието на обичаи, обреди, вричания и наричания, изцеления, обричане и клетвопрестъпване, едно преминаване през пътя на любовта към истинското служене на Бога.
Но, тъй като никой не може да представи творението по-добре от самия творец, какво каза писателят Нидал Алгафари:
В романа описвам няколко страстни, нежни, различни и много красиви севди, които Господ наказва, но Бог закриля! За мен Бог е всеки един от нас и ние – човеците – можехме да обичаме безмерно, ако не бяха моралът, ценностната ни система и възпитанието ни, основани на властолюбието на религиите! Бог ни е създал по свой образ и подобие, без да изисква и очаква от нас нищо! Всички, присвоили си ролята на посредници между нас и Бога: пророци, апостоли, „духовници“, патриарси, имами, папи и шейхове, пък измислиха Господа по свой образ и подобие. Господ, който изисква, следи, съди и наказва.
Продължението на „Боже, защо Господ лъже?“. … „Приятели сегнали към втората част на романа ми, ще се опитам в „Аллах, милост нямаш ли?“ да ви запозная с разнообразието на хората, пъстротата на духовния живот и мъдростта на традициите и красивите ни адети, останали от ония времена до днес. Описал съм дервишите, исляма, дьонметата, мараните, богомилите, даалиите и кърджалиите. Героите от първата част на романа, хванали се на хорото, продължават да го играят. Къде през сълзи, къде през смях, но винаги от сърце и душа, искрено житейски. Цвета попада в друг, различен свят от този на село и………………………..
„Най-сигурното нещо в живота е, че ще умрем. Иска ни се да спрем времето. Един начин има – Любовта. Прави ни безсмъртни във всеки миг, в който кара времето да изчезне, докато потъваме в нечий поглед, докато съзерцаваме как есенните листа се гонят в потока, как калинката лази по тревичката… Та и само Тя ни прави богове, които сътворяват света си според това, в което вярват. Времето винаги е било, е и ще бъде такова, каквото вярваме, че е било, е и ще бъде. В бързането да живеем, бързаме да умрем. Тази книга (Любиш ли, ти Бог си!) забавя времето, спира го. Защото любовта винаги е!“