Първенци сме по риск от бедност и социално изключване в целия ЕС

34,2%, у нас не могат да си плащат сметките, да поддържат домовете си топли и да пътуват.

Над 40% от българите са били застрашени от бедност или социално изключване през 2015 г., което нарежда страната на първо място в Европейския съюз по този показател, сочат данни на Евростат, публикувани в понеделник

Възрастните над 65 години и младежите под 18 години са сред най-застрашените от бедност у нас. Жените като цяло са изложени на по-сериозен риск от социално изключване, отколкото мъжете – 43% спрямо 39.5%, показват още данните на Евростат.

Най-тежко е положението на безработните, които към момента са 8% от населението. Над две три от тях са застрашени от бедност.

На второ и трето място след България по риск от бедност или социално изключване са съответно Румъния (37,3%) и Гърция (35,7%). На обратния край на класацията са Чехия (14,0%), Швеция (16,0%) и Холандия и Финландия (по 16,8%).

Добрата новина е, че България е една от страните, в които се отчита най-голям спад на дела на хората в риск – с 3,5% от 2008 г. до 2015 г. Преди страната ни са Полша (където делът се свива от 30,5% до 23,4%) и Румъния (намаление с 6,9%).

Според изнесената информация през 2015 г. около 119 млн. души общо, или 23,7%, от населението в Европейския съюз са били в риск от бедност или социално изключване. Това означава, че тези граждани са били обект на поне едно от следните три условия: застрашени от бедност заради социални трансфери (бедност поради ниски доходи), в тежки материални лишения или част от домакинство с много нисък интензитет на икономическата активност.

От гледна точка на трите елемента, които допринасят за риска от бедност или социално изключване, 17,2% от населението на ЕС през 2015 г. е било изложено на подобен риск заради социални трансфери, което означава, че доходите им са били под националния праг на бедност. В България този процент е малко над средния за ЕС – 22,1%, най-висок е в Румъния – 25,4%, а най-нисък – в Чехия (9,7%).

В същото време населението на ЕС, живеещо в тежки материални лишения, през 2015 г. е било 8,1%. Това означава, че лицата са живеели в условия, ограничени от липсата на ресурси, а това не им е позволявало да си плащат сметките, да поддържат дома си топъл или да пътуват. По този показател България е „лидер“. 34,2%, у нас не могат да си плащат сметките, да поддържат домовете си топли и да пътуват. Следват Румъния с 22,7% и Гърция с 22,2%. В Швеция този процент е най-нисък – 0,7%.

От гледна точка на интензитета на икономическата активност 10,5% от населението от 0 до 59 години в ЕС живеят в домакинства, където възрастните са работили на по-малко от 20% от общия си капацитет през миналата година. През 2015 г. Гърция (16,8%), Испания (15,4%) и Белгия (14,9%) са имали най-висок дял на хора, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическата активност. В Люксембург и Швеция този процент е най-нисък – съответно 5,7% и 5,8%