СамокоВест

Проф. Михаил Константинов пред в.”Труд”: Коефициентът на крадливост у нас е до 80%, в белите държави – максимум 15%

Споделете ни в

mihail konstantinov– Един от най-актуалните въпроси в момента е да има или не актуализация на държавния бюджет и на бюджета на Здравната каса и с колко. Отговорът му е нещо като лакмус, показващ какви коалиции да очакваме в бъдеще. Какво е вашето мнение, проф. Константинов?

-Напоследък всички се упражняват на тема бюджет. Изглежда по-правилно актуализация все пак да има, но и без актуализация все ще добутаме нещата до 5 октомври. А след това ще има ново Народно събрание. Смисълът на актуализацията е служебният кабинет да има по-голяма финансова свобода и поле за действие. Днес това е новата разделителна линия между президента, ГЕРБ и ДПС, от една страна, и БСП от друга. В тази битка БСП остава в изолация.
– Казусът „КТБ“ ще повлияе ли върху изборните резултати и ако да, кои партии ще се „опарят“ най-много?
– Би трябвало да повлияе, а и ще има все повече ядосани хора заради блокираните пари в банката. А най-зле ще са (те всъщност вече са) служителите от фирмите с блокирани сметки и няколкото хиляди пенсионери, които вземат пенсиите си чрез КТБ. Трябва да се намери начин поне частично да се реши въпросът с тези хора. Те какво, да тръгнат да просят ли? Не трябва да се допуска шрапнелите от краха на КТБ да ударят сериозно икономиката. В противен случай всички с висока скорост ще се забием в земята като пътнически самолет, поразен от ракета. Добре е да се припомни, че винаги щом мандатът е у БСП, има срив във финансовата система. Така беше през 1990 при Луканов, през 1996-1997 при Виденов и сега при Орешарски. Така че редно е БСП да понесе политическите пасиви по фактическия фалит на една българска банка.
– Президентът Росен Плевнелиев смята, че трябва да се вземат нови заеми. Какво е вашето мнение?
– Винаги съм казвал, че трябват нови заеми. Но само ако от тях се краде разумно, а не както досега. У нас коефициентът на крадливост достига 80 на сто, докато в белите държави е максимум 15. Затова сме и на този хал: безочливо много се краде, а крадците са на свобода и ни се смеят. Заемите трябва да се употребяват прозрачно и целево. Глупаво е да имаме втория най-нисък държавен дълг в Европейския съюз, някъде около 15% от БВП, при условие че много българи буквално гладуват. Гърците имат над 150% и си живеят славно. Германският дълг е 80%. И какво? За дълга на Ирландия и Люксембург не ми се говори, няма да повярвате какви са числата. Да сте чували за 1000% дълг?
– В речта си пред парламента преди дни освен за заема държавният глава призова да се отворят „досиетата КТБ“ и да се дадат по-широки правомощия на служебния кабинет. Съгласен ли сте с неговата позиция?
– Няма как да излезем от блатото без честни и открити действия от страна на всички институции, включително на БНБ и на надзора. А и на прокуратурата и другите правоохранителни органи също. Все пак терминът „отваряне на досиета“ трябва да се конкретизира, а действията да се предприемат само в съответствие със законите на страната. А иначе правомощията на служебния кабинет, назначен от президента, са същите както на кабинет, избран от парламента. Конституцията не налага ограничения на служебния кабинет, а и други законови ограничения за дейността му също няма. Разбира се, ако служебният кабинет сключи споразумение, което изисква ратификация, тя трябва да почака сформирането на новото Народно събрание. Именно служебният кабинет на Стефан Софиянски през 1997 г. стартира процедурата по приемането ни в НАТО в условията на разпуснат парламент. Служебният кабинет има и още едно основно задължение – да организира и произведе честни и свободни избори. Но ако изборите са редовни, то и назначеното от предишния парламент и още действащо правителство има същата важна задача.
– Изборът на Михаил Миков за лидер на БСП ще даде ли на партията лелеяната нова енергия, която да позволи да надскочи 18-те процента на изборите през есента?
– И под ръководството на г-н Миков БСП ще загуби от ГЕРБ следващите избори, мисля че за 11-и път поред. Но това при тях явно не е изненада. Изненада ще бъде, ако някога БСП спечели някакви национални избори. Мен процентите на БСП не ме интересуват. А иначе потенциалът на БСП за 43-то народно събрание е 60 депутати. Могат отсега да си го запишат на някакво листче.
– Кои политически партии ще влязат в 43-тия парламент?
– По реда на представянето това са ГЕРБ, БСП, ДПС и Реформаторският блок. „България без цензура“ и АБВ са под въпрос. Шанс има НФСБ, особено след присъединяването на ВМРО. Тук ключови са три въпроса. Ще има ли ГЕРБ 121 депутати? Вероятно не. Ще имат ли ГЕРБ плюс реформаторите 121 депутати? Много е възможно. Ще участва ли ДПС във властта? В местната – стабилно и осезаемо, това никой не може да им го вземе, а и не бива. В централната – във всеки случай не явно, а евентуално чрез отделни техни кадри. Впрочем, ако кадрите са свестни, защо не?
Ключови за успеха на новото управление, в какъвто и формат да е то, ще са прозрачността и почтеността. Все неща, които не успяхме да видим в достатъчна степен през последните 25 години. Иначе няма как да стъпим на пътеката на бавното и мъчително връщане на доверието. И на нормалността, която идва с него.
– Ще се отрази ли на вота преференцията?
– Не особено, още повече че според новия Изборен кодекс позицията на водача на листата е бетонирана. Което няма да попречи на по-малките политически играчи да се изпокарат именно при нареждането на листите. Използвам случая да напомня, че публикуваната в кодекса Методика за разпределяне на мандатите по изборни райони е некоректна, както често пъти се случва напоследък. Тази некоректност се проявява при специално разпределение на гласовете. Ако имаме късмет, няма да ни се случи. Както не се случи и през 2013 г. Но когато използваш грешен алгоритъм, той рано или късно ще гръмне. Имам едно предложение. В началото на миналата година с колегите от „Информационно обслужване“ обявихме конкурс за млади програмисти, които да напишат компютърен код за предишната методика. Доста от участниците „хванаха“ грешките в този документ на тогавашната ЦИК. Днес новата методика е част от Изборния кодекс. Предлагам на всеки, който желае, да напише свестен компютърен код по тази методика и да не се отчайва, когато това се окаже невъзможно. Крайно време е да се научим да произвеждаме качествени закони. Или поне такива, които не съдържат логически грешки. Не е лесно, но трябва да опитаме. Все пак на някои хора за това им плащат.
– Как оценявате думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който в неделя предрече, че може да се стигне до втори служебен кабинет през есента?
– Препоръчвам повече сериозност в официалното говорене на официалните лица. Втори служебен кабинет през есента няма да има. По-скоро ще се появи отнякъде една група от решителни мъже, която да вразуми политическия елит.
– Възможна ли е голяма коалиция между БСП и ГЕРБ наесен?
– Да, възможна е, но само на основата на пространно писмено коалиционно споразумение. Още повече че едно от персоналните препятствия пред такава коалиция беше отстранено в неделя. Пред голямата коалиция пречката все още е недоверието. Недоверието между политиците, както и недоверието между политиците и хората.
– Каква предизборна кампания очаквате, като 25 години след началото на прехода отново врагът се „цака“ с досиета от ДС?
– Нормалните хора у нас се надяват кампанията да е умерено мръсна. Дано накрая надеждата им се сбъдне. Макар че надали. Иначе Комисията по досиетата си върши добре работата и няма да има „цакане“, а разкриване на принадлежност към репресивните комунистически служби така, както го изисква законът. Щом някой се кандидатира за депутат, трябва да е готов да го „думнат“ с информация. Ако е бил сътрудник на ДС или РУМНО, разбира се. Щото е известно, че унищожени досиета няма. Няма и фабрикувани досиета, колкото и на някои да им се иска да ни убедят в противното. Щом някой фигурира в архива на ДС и РУМНО, значи има защо да е там. Толкова е просто.