Продължават проблемите на картофопроизводителите

Не една, не две, не три, а десетки усилни и паметни години сполетяха родните картофопроизводители. Самоковест запозна подробно читателите си с безбройните главоболия, които се струпват върху всеки дръзнал да се захване с производството на картофи. А зеленчукът е кажи речи единствената за региона земеделска култура, която може да се отглежда с търговска цел. Това е и основен поминък на стотици семейства в самоковска община. Но поради дъмпинговите цени на вносните картофи, повечето от родните земеделски стопани още не са успели да продадат произведената през миналата година реколта. Неравностойното положение спрямо колегите им от останалите европейски страни прави продукцията им неконкурентна. Субсидията, която получават земеделците в така наречените бели държави надвишава многократно тази на българските картофопроизводители. Да не говорим, че редица разходи, които в другите страни се поемат от финансиращите фондове, у нас са изцяло за сметка на производителите. Българското правителство, за разлика от повечето европейски страни, не предприема никакви законодателни и фактически действия за защита на родното земеделие. Оправданието, че в условия на свободен пазар това е невъзможно е абсолютно несъстоятелно. Съществуват стотици способи, с които може да се постигне желания резултат, както и многобройни примери в това отношение. Важното е да има воля и разбиране, и защитата на българските интереси да стане приоритет за всяко управление.

А през настоящата година несгодите на картофопроизводителите са още повече. Лошото време забави засаждането на новата реколта. От проливните дъждовете, които се изливат от 23-ти май насам, засадените площи са подгизнали.  Над 500 дка картофи в землищата около река Палакария са буквално под вода и повече приличат на езера, отколкото на ниви. Насажденията са напълно унищожени, което ще наложи изцяло ново засаждане на площите. Засегнатите земеделски производители са подали жалби до Общинската служба „Земеделие“, в които са описали щетите по насажденията. Сигнализирана е и Областна дирекция „Земеделие“, както и звеното, което се занимава с бедствия и аварии. Приложен е и снимков материал, който показва състоянието на нивите след дъжда. Земеделците споделят, че проблемът е много сериозен, защото площите са очертани като засадени пред Държавните фондове, които отпускат субсидии и ако не поникнат картофите подлежат на санкции. Ежегодно производителите застраховат реколтата, но застрахователите също изплащат обезщетения  едва след като поникнат насажденията. Към този момент картофопроизводителите понасят сериозни загуби, които възлизат на около 1 000 лева на декар. Размерът им е определен на база разходи за посадъчен материал, обработка, торове и препарати, други разходи.

Земеделските стопани се надяват на ефективни действия от страна на компетентните институции. Задължително е картофопроизводителите не само да получат полагащите им се субсидии, но и парични компенсации за щетите в резултат на лошите климатични условия. Само така може да бъде защитено родното производство. В противен случай ще се наложи да забравим страховете и тревогите си покрай земетресения, наводнения и всякакви други бедствия и да си пожелаем, както е казал поетът:„ да беше мор, да беше чума, че в гроба гърло не гладува, ни жадува”.