ПРАГЪТ

Пред прага съм.
Надвесен в себе си.
Протягам се, на косъм съм
от сбъдване
на първото докосване
с отвъдното.
С близкият ми непознат,
неназовимият –
с този, който съм насън.
*
Колко хора
потънали в себе си,Господи,
колко удавници!
Все по-далеч
от мисълта за себе си.
Все по-далеч
от това къде съм, кой съм.
Все по-далече от представата
за вътрешния ми безкрай.
Все по-далеч.
И никога в това,
а в другото.
В неутолимата подмяна
на другото със друго друго.
До оня праг на нищото,
след който ще съм всичко.
*
Но Божият план ще се сбъдне.
Пространството в мен ще се свие до точка.
Слънцето – до искра.
И след миг ще съм в отвъдното.
Защото в края на самия край
е и началото на началата също.
Където Бог е вързал двата края на безкрая.
От там започва всичко – там и свършва.
*
Няма минало, настояще и бъдеще.
Няма смърт.
Има безкрай, незабрава.
Във всеобхвата на Вечността
със себе си носим нещата.
Тук в паметта на ума –
отвъд в паметта на душата.
Михаил Кендеров