Правителството на Пламен Орешарски – по делата му ще го познаете

За самоковци кабинетът на Пламен Орешарски, излъчен и подкрепян от политическия тандем БСП-ДПС, ще остане паметен с това, че направи Александър Методиев – бат’ Сали народен представител. След като министър председателят назначи за областен управител на Софийска област водачът на листата на ДПС Емил Иванов, пътят на Александър Методиев към депутатската банка беше отворен. Срещу назначението на Иванов, който призна, че е бил част от силовата групировка ВИС2, но не се е занимавал със силово застраховане, а просто със застраховане, имаше вълна от възмущение. Но както се казва – „като ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша”. Скандално известният бивш кмет на Своге оглави областната администрация, а бат’ Сали се закле като български народен представител – законотворец.
Днес кабинетът Орешарски подаде оставка. Тя идва точно една година след случката с „белия автобус“. На 23-ти юли миналата година се стигна до кървави сблъсъци между протестиращи и полиция пред парламента, след като напрежението бе провокирано от решение на МВР народните представители да бъдат изведени с автобус от парламента.
Оставката на правителството на Пламен Орешарски е депозирана в деловодството на Народното събрание точно 421 дни след неговото начало.
Орешарски беше финансов министър в периода 2005-2009 и отговаряше за въвеждането на 10% плосък данък, припомня БГНЕС.
Пътят му към „горещия стол“ на „Дондуков“ 1 официално бе огласен на 30 март 2013 г., когато лидерът на БСП Сергей Станишев каза, че именно Орешарски е най-подходящата кандидатура за министър-председател на България.
На 23 май 2013 г. държавният глава Росен Плевнелиев връчи проучвателния мандат за съставяне на правителство на кандидата за премиер от Коалиция за България. В кореспонденциите си от българската столица тогава световните медии („Блумбърг“, ИТАР-ТАСС, Асошиейтед прес, „Вашингтон пост“, Ройтерс, Франс прес) обобщиха новината под заглавие: Технократски кабинет слага край на кризата, след като ГЕРБ се отказаха.
На 27 май 2013 г. Орешарски представи експертите в програмното правителство – с двама вицепремиери – единият по въпросите на правосъдието и европейските фондове (Зинаида Златанова), а вторият по икономическите въпроси (Даниела Бобева), в последствие, въпреки първоначалните заявки да няма такъв, бе обявен и трети вицепремиер – по силовите въпроси (Цветлин Йовчев). Още с обявяване на имената в кабинета гръмна първата бомба – министърът на инвестиционното проектиране Калин Тихолов. Още на следващия ден (на 28 май) кандидатурата на архитекта бе оттеглена, след като изплуваха скандалите около нерегламентираните строежи по Черноморието, и на негово място Орешарски предложи Иван Данов.
На 29 май 2013 г. депутатите в 42-ото Народно събрание гласуваха избора на Орешарски за премиер и го избраха със 12 гласа „за“, продължава справката на БГНЕС за историята на кабинета.
Всичко вървеше нормално до 14 юни 2013 г., когато в НС постъпи предложение в дневния ред да се включи точката – избор на председател на ДАНС, а Пламен Орешарски предложи за поста депутата от ДПС Делян Славчев Пеевски. Година след номинацията, изкарала за часове хиляди хора на улицата в неспирни и продължителни протести, все още никой не е дал официален отговор на въпроса „КОЙ предложи Пеевски за шеф на ДАНС?“.
„Кандидатурата на Делян Пеевски бе удачна“, заяви премиерът веднага след избирането на депутата за председател на ДАНС. На следващия ден (15 юни 2013 г.) Пеевски се оттегли от ръководния пост в ДАНС.
В първите три дни след скандалната номинация и избор #ДАНСwithme обедини хиляди хора. На 7 юни новоизбраният премиер призна, че номинацията е била грешка и общественото мнение я доказала. Мотивът да предложи именно депутата от ДПС за поста Орешарски обясни с думите: „изкуших се от възможността за много бързи резултати по отношение на справяне с контрабандата и пресичане на ширещото се отклоняване на ДДС“.
Едногодишното управление на 89-ото правителство на България неведнъж бе определяно като изключително сложно и тежко, правителство на малцинството, за което от първия му ден на власт се говори, че няма да издържи мандата си. Междувременно протестите срещу родиха един нов за родената ни феномен – контрапротеста. Месеци наред малобройни привърженици на управляващите декларираха своята подкрепа около НДК и издигаха плакати с призиви кабинетът да бъде оставен да работи.
С оглед на днешната ситуация, е важно да припомним датата 17 юни 2013 г., когато дойде новината, че Орешарски вади парите от Корпоративна търговска банка. Към онзи момент КТБ държеше почти всички пари на държавните дружества в икономиката и енергетиката. НЕК- 59,4%, Булгартрансгаз – 96%, БЕХ – 88,2% и Булгаргаз – 90,85%. ЕСО не отстъпваше с 94,76%.
На 19 септември 2013 г. Орешарски отчете 100 дни управление, които обобщи с намаляването на задълженията на държавата към бизнеса, възстановяването на ДДС, доброто управление на фискалните резерви. Дни често определяни, като дните, в които страната постепенно се е освободила от страха.
В началото на 2014 г. Орешарски постави за цел икономическия растеж. След семинара на БСП в Боровец през март премиерът обяви, че ценовият натиск в енергетиката е овладян, но системата остава дебалансирана.
На изборите за депутати в Европейския парламент на 25 май 2014 г. ГЕРБ спечели, а БСП остана втора политическа сила с близък резултат до този на ДПС.
Веднага дойде и първата персонална смята в кабинета – Искра Михайлова, дотогава министър на околната среда и водите, стана депутат в ЕП, след като Делян Пеевски отстъпи мястото си.
В началото на юни БСП се съгласиха на предсрочни парламентарни избори, които след консултации при президента бяха договорени за 5 октомври. Ройтерс и АФП коментираха новината в публикации: оцеляването на непопулярното правителство на малцинството до идната година става все по-малко вероятно. А АФП допълниха, че до предсрочния вот се стига в опит да се избегне нова политическа нестабилност в най-бедната страна в ЕС.
Дни преди новата порция скандали „Пеевски – Василев“ – КТБ, БНБ и ПИБ да залеят медийното пространство, премиерът призна, че правителството се е оказало буфер – явно така е програмирано, да поеме функциите на буфер след предходното правителство и да изиграе стабилизационна роля преди следващото, по-стандартно правителство.
В края на своето управление Орешарски, освен че даде заявка да не участва в предстоящите избори, коментира: „За година и два месеца аз не чух смислени коментари върху политики, мерки и инструменти, а само до това кой къде е назначен. Дебатът се фокусира до това кой, а не как трябва да управлява“.
Неговото правителство оцеля в пет вота на недоверие – всичките внесени от ГЕРБ по темите: за провала в областта на инвестиционното проектиране; за провала в политиката на регионалното развитие и инвестициите; заради сектор „Сигурност“, заради сектор „Енергетика“, заради фискалната политика.