Почина поетът дисидент Петър Манолов

По-леко би се преживяло като ехо.
Останах камък. Сам. В морето.
Тежи ми!
Не тъжа.
Тежа.
С нозе дълбоко впити във земята,
за да не може някой да ме вземе,
по някого да ме замята!
Поне докато стана пясък!
Поне докато стана пясък!
/Монолог на Моно Петра /
На 76-годишна възраст почина поетът дисидент Петър Манолов. Един от малцината истински дисиденти от времето преди 10 ноември 1989 г. Манолов е роден през 1939 г. в Садово, Котелско. Учи в Сунгурларе, а след това военно училище в Силистра. По-късно завършва Софийския университет „Климент Охридски“.
Работи като възпитател, журналист, метеоролог на фара на н. Емине.
Името на Петър Манолов нашумя в началото на 1988 г., когато заедно с Илия Минев учредяват Независимото дружество за защита правата на човека и става негов секретар. В началото на 1989-а е арестуван и обявява гладна стачка, отразявана от радио „Свободна Европа“ и други световни медии.
През февруари 1989-а по разпореждане на ЦК на БКП в цялата страна се провеждат открити партийни събрания с обсъждане и заклеймяване на поезията на Петър Манолов. В защита на преследвания поет се изправят фигури като Кърт Вонегът, Норман Мейлър, Айзък Азимов, Алън Гинсбърг, Уилям Стайрън, Рене Таверние. В България защитниците му не са много, най-сериозно за него се застъпва Блага Димитрова.
На 20 май 1989 г. Петър Манолов е екстрадиран от страната. До 1991 година живее със семейството си в Париж. Сътрудничи на сп. „Континент“, в. „La Pensée Russe“, радио „Франс Ентернасионал” и на парижкия клон на „Амнести Интернешънъл”.
Завръща се у нас през 1991 г., когато е избран за главен секретар на Съюза на българските писатели. В периода 1997-2002 е начело на издателство „Народна култура“, откъдето е уволнен по време на управлението на Симеон Сакскобурготски. Тогава в интервю той заявява:
„Източноевропейското човечество беше назряло за духовен подем, но го подмениха. Върхушките се договориха за подмяна на руския болшевизъм с американски. Източно-европейският духовен подем бе спънат. Отложен за известно време, той предстои. Това, че вместо златни звезди връз гърдите на колхозничките започнаха да показват надути силиконови цици, не отлага този подем. Т.е., не се вписах в досегашните деструктивни политически реалности, но идва здраво време.“
Автор е на стихосбирките „Докато стана пясък“, „Весене“, „Две поеми“, „Кръгова отбрана“, „Епиметей“, „Кобни думи“.