Пословично трудолюбие

Хубаво, полезно и изгодно е когато се съберат повечко почивни дни. Това е манна небесна за някои прославили се като традиционно свръх предприемчиви бизнес структури в града ни. Докато почти без изключение гражданството лентяйстваше в трите почивни дни преди националния празник, имаше и такива, които не го разбираха така живота. Те бяха спретнали съвсем други планове и без да се стряскат и притесняват от каквото и да било, поработиха за осъществяването им.
На едно място между кръговото на входа откъм София и моста на околовръстното шосе на Искъра лявата канавка беше засипана, а в крайречната зона на около 100m южно от пречиствателната станция се вмъкна багер, който товареше едни камиони, заминаващи за новостроящото се регионално депо за отпадъци. След излизането на всеки самосвал от черния път на асфалта, нарочен екип от “Бекастрой” със специализирано камионче и похвално старание незабавно заличаваше калните следи, за да не вземе някой преминаващ драгушинец да си помисли, че става нещо нередно. И така няколко дни. Пълно спокойствие. Кой ще дойде да те проверява през официалните празници? Министерството на околната среда и водите не работи, РИОСВ и басейновата дирекция също, общината в никакъв случай – съдружник във връзка с изграждане на депото съдружнику око не вади.
От какво да се страхува съответният стопански субект, като прекрасно знае колко много пъти компетентните органи с контролни функции са си затваряли прилежно очите за негови поразии в реката около официални празници – нерегламентиран добив на баластра от междупраговите пространства в началото на корекцията след “Самел” зимата посред размножителния период на пъстървата, вадене на баластра и след това засипване с какво ли не на речното корито югоизточно от моста на околовръстното шосе и много други.
Беше издълбан кратер с доста внушителни размери, от който са измъкнати и съответно вложени в обекта на добра цена не по-малко от 300m³. Пострада и доста растителност – борчета и храсти.
На 2 март след 18.30h багерът се изтегли на шосето, където го чакаха споменатото камионче за козметика и платформата, на която след малко се натовари земекопната машина. Така в крайречната зона завърши предпразничната инвазия на предприемчивия бизнес, воден вероятно и в този случай от най-добри намерения.
Неволно си спомням онзи трети август на миналото лято, когато доволни от реализацията на пъкления си проект местни управници и може би най-ревностната защитничка на българската природа и околната среда от времето на прехода – Нона* Караджова, ни уверяваха горещо, като най-близки хора, че депото ще се изгради по европейски образец, по европейска технология и с прилагане на европейски практики. Послъгали са ни май тогава. Както може да се заключи от предпразничната добивна кампания, декларираното през лятото доста се разминава с действителността.
* нона – на албански майка
Б.Стамболийски