СамокоВест

ПОЗИЦИЯ ЗА НАЛЕЖАЩИ РЕФОРМИ В СФЕРАТА НА ПРАВОСЪДИЕТО

Споделете ни в

pravo otsudi sudНа фона на общото приемане, че правосъдието е най-големия проблем на България днес, липсата на ясни позиции и предложения за реформи в съдебната власт на приключилите парламентарни избори е изненадваща. В нея изобилстваха пожелателни заклинания и морални оценки, но отсъстваха задълбоченото разбиране на причините за липса на правосъдие, както и за конкретните реформи, които могат и трябва да го създадат.
Правосъдието не е просто една от обществените сфери, които се нуждаят от реформи. Правосъдието е основно съдържание и смисъл на съдебната власт. То е не просто важна управленска функция, а същност на една от трите независими и разделени власти. Принципът на народния суверенитет („Цялата държавна власт произтича от народа“ – чл.1, ал.2 от Конституцията) е задължителен и за съдебната власт. При сегашната система овластяването и кариерното развитие на магистратите не зависи от народа. Висшият съдебен съвет (ВСС) е очевидна функция на силните на деня в парламента, съда и прокуратурата. Т.е. – съдът, който трябва да пази закона и срещу нарушенията на властта, е функция на същата тази власт, и не зависи реално от суверена. Този логически и житейски абсурд предопределя провала на страната ни в сферата на правосъдието. Безконтролната власт винаги води до беззаконие, корупция и бедност. Затова правосъдието не трябва да зависи от властта, а от този, който е единственият легитимен източник и морално основание на всяка власт – суверена.
Независимо от възможните добри намерения на различни управленски конфигурации през годините на прехода, липсата на реално разделение между политическата (законодателна и изпълнителна) и съдебната власт неизбежно доведе до днешната липса на независима от останалите власти и зависима от суверена съдебна власт. Затова се шири и трайното убеждение, че управляващите в България винаги са се домогвали да подчинят и използват съдебната власт. Ето защо една успешна реформа на българското правосъдие трябва задължително да започне с промяна на начина на упражняване на властта и поставянето й под закона, а съда и прокуратурата – под контрола на суверена.
За да се възстанови народният суверенитет върху съдебната власт, е необходима промяна на начина, по който се овластява съда и прокуратурата. Запазването на досегашния начин на конструиране на Висшия съдебен съвет, дори и при разделянето му на съдебна и прокурорска колегия, няма да премахне зависимостите между политическата и съдебната власт. Затова предлагаме пряк избор на ВСС, който да назначава (избира) съдиите и прокурорите, и чиито членове да се избират от всички български граждани с право на глас. Очакваме дежурните възражения, че такива промени изискват Велико народно събрание и че са невъзможни днес. Но ние знаем също, че основната гаранция да се случи спасителната за България промяна е повече българи да са убедени в нейната наложителност. Убедени сме и в това, че сегашното устройство на съдебната власт противоречи на основополагащите конституционни принципи на народния суверенитет и разделение на властите – и това вътрешно противоречие между основните принципи и устройствените разпоредби на самата Конституция може да бъде установено от един наистина независим състав на Конституционния съд.
България е обречена да извърши радикални промени в съдебната власт. Единствено политическите сили, които се решат да поемат отговорност за този неизбежен и болезнено закъснял процес, заслужават да имат политическо бъдеще. Днес е време за решителни действия и политическо лидерство. Защото без правосъдие бъдещето на България е заложено на карта.
Ние предлагаме и конкретни мерки за ограничаване на зависимостите в съдебната власт чрез незабавни промени в действащото законодателство, като:
1. Въвеждане на единна система за случайно разпределение на всички съдебни дела и прокурорски преписки, под методичното и техническо ръководството на министъра на правосъдието.
Досегашната практика показва, че именно т.нар. „случайно“ разпределение на делата и прокурорските преписки е един от основните инструменти на властта да управлява съда и прокуратурата, чрез поставянето на удобни председатели на ключовите съдилища и прокуратури. Последните имат възможност да предопределят резултатите от важни дела и преписки чрез вътрешно профилиране на съставите, така че най-важните дела да се възлагат на тесен кръг неслучайни съдии, а също и чрез въвеждането и управлението на спорни системи за „случайно разпределение“, гаранция за случайността на което са самите те.
2. Намаляване на мандатите на председателят на ВКС, ВАС и Главния прокурор на четири години. Премахване на възможността за командироване на съдии и прокурори в други съдилища и прокуратури.
Сегашните 7-годишни мандати на тези ключови постове в съдебната власт, при липсата на гаранции за честен и неманипулиран избор, са един от основните фактори за зависимостите и задкулисното управление на българското правосъдие. Гаранции за реформите и правилното управление на съдебните институции не могат да бъдат личностите на административните ръководители, а адекватните законови промени и демократичният контрол.
Настоящата продължителност на мандатите на главния прокурор, председателите на ВКС и ВАС е регламентирана в Конституцията, но промяната й е възможна с обикновена промяна на чл.129 от основния закон.
3. Премахване на централизацията на Прокуратурата.
Сегашната централизация на Прокуратурата няма конституционно основание и може да бъде премахната с обикновена промяна на Закона за съдебната власт.
4. Създаване на работещи законови процедури и органи за повдигане на обвинения на магистрати за извършени от тях престъпления.
5. Премахване на ограниченията за избор на главен съдебен инспектор чрез възстановяване на възможността на този пост да бъдат избирани и лица с необходимия юридически стаж и качества, които не са съдии, прокурори или следователи.
Ефикасна контролна дейност, макар и в ограничените рамки на сегашния Инспекторат към Висшия съдебен съвет (ВСС), може да се извършва най-вече от лица, които не са част от днешните зависимости в съдебната система.
6. Ревизия на режима на съдебните такси.
Четирипроцентовата съдебна такса очевидно затруднява достъпа на гражданите и фирмите до правосъдие. Вместо облекчаването на достъпа до съд през последната година беше въведена пропорционална съдебна такса за обжалване актовете по възлагане на обществени поръчки, които по всеобщо признание са най-непрозрачните и корумпирани процедури. Затова трябва да се въведе прогресивно намаляваща ставка, както и таван на съдебните такси – по подобие на нотариалните и на наскоро въведените (също пропорционални!) такси за обжалване актовете по възлагане на обществени поръчки.
Горните предложения не са панацея. Но същите са показателни за същността и философията на правосъдни реформи, който страната ни трябва спешно да предприеме. Психологическото значение от усещането за честност, решимост и радикалност би имало изключителен позитивен ефект и би дало на гражданите и потенциалните инвеститори импулса и надеждата, които са на път да бъдат загубени безвъзвратно.
Ясно е, че подобен модел на правосъдна реформа няма да е по вкуса на всички, които днес олицетворяват статуквото на беззаконието. Трябва ясно да заявим, че част от това статукво са днешните български съд и прокуратура като системи – без това да е негативна оценка на останалите некорумпирани съдии и прокурори, които са обречени от същото това статукво да бъдат страхливи и послушни чиновници, а не независими личности, олицетворяващи закона и правото. Затова в дебата за правосъдната реформа гилдиите на съдиите и прокурорите не трябва да имат водеща роля – именно защото са част от системата, която трябва радикално да бъде сменена. Водещи трябва да бъдат здравият разум и житейската логика на обикновените граждани, които днес изпитват на гърба си пълната липсата на правосъдие – а магистратите да преценяват дали да бъдат съдии и прокурори при условията на една нова, основана на принципите на народния суверенитет и разделението на властите съдебна система.
Убедени сме, че без истинско правосъдие България е обречена на зависимости, корупция, деморализация и бедност. В името на България и нейното бъдеще днес политиците са длъжни да извършат дълго отказваните реформи – защото утре ще бъде късно. Важно е да разберем, че без тази промяна нищо добро не очаква България, независимо от възможните искрени управленски намерения и отделни добри реформаторски идеи. Без върховенство на закона в България никога няма да има справедливост и сигурност за гражданите, силна икономика, надеждни инвестиции, достойни пенсии.
Затова – да започнем от най-важното!

Гражданска инициатива „Спаведливост“

One thought on “ПОЗИЦИЯ ЗА НАЛЕЖАЩИ РЕФОРМИ В СФЕРАТА НА ПРАВОСЪДИЕТО

  1. Над 4 млрд. лева е дупката в Корпоративна търговска банка. Това са установили одитите на „Ърнст енд Янг одит“ ООД, „Делойт… Кредити са раздавани на частни лица, в това число влизат към 300 магистрати част от които са имали и влогове в банката, при това на преференциални условия. Колко ли от тези 300 са прокурори ? Казано с прости думи магистрати и прокурори са имали преференциална висока лихва на влоговете си и по ниска лихва на заемите си. Или както се изрази прокурора Цацаров банката е била „хранилка на много хора“ и тези хора ежемесечно са получавали големи пари ей така, защото са важни и умни. Ще се намери ли виновен за дупката в Корпоративна банка и кой да го намери след такова обилно „хранене“. Какво е това реформа … много думи .. различни постове … кой … къде. Защо не уволнят тези 300 магистрати и така да започне реформата . Още един тъжен факт … пенсионните фондове са закупили държавни ценни книжа и с тези пари, на нашите майки и бащи държавата ще плати дупката от 4 млрд. лева в Корпоративна банка.
    Няма нито един „условно“ осъден банкер за фалитите на банки през 90 те. Няма виновен за похарчените 600 млн. евро за дупката в Белене. Каква реформа … след като няма виновни, за какво ни е съдебна система и реформа ?

Comments are closed.