Под знака на победата

На 20.03. във връзка с проекта и стартиралото изграждане на депото за отпадъци, се състоя среща на отговорни представители на държавните институции и хората, загрижени за бъдещето на родните си места с. Драгушиново и Самоков, за здравето и живота на поколенията след нас и запазването на природата. Институционалното присъствие включваше народните представители Ирена Коцева и председателя на парламентарната комисия по околна среда и води, Министерство на околната среда и водите се представляваше от министър Ивелина Василева и нейния заместник Красимир Живков, а община Самоков от кмета и внушителен антураж от общински служители, проектанти и др., за респект и в пълна готовност за адвокатстване в полза на проекта.
За гражданството това беше поредния повод да докаже с неоспорими аргументи пагубните последствия от реализацията на този регионален проект с възможно най-неподходяща локализация и да разобличи неговите автори, протектори и изпълнители.
От другия полюс лъхаше доволство от победния финал на многогодишната битка на задкулисието, местната и централната власт срещу суверена на тези власти – гражданите на общината – категорично отхвърлящ това в много отношения и незаконно творение. Макар сдържано и ненатрапливо, но се правеше внушение, че прокламираната от август м.г. победа, с която се парадира непрекъснато и до днес, е тържество на правдата над тъмните ретроградни сили в общината ни – простовати и полуграмотни в екологично, техническо и всякакво друго отношение елементи, които от години си позволяват да опонират на едни представящи се за елитни (единствено според самите тях) експерти и на гледащите далеч в бъдещето на фамилиите си управници.
Представителите на гражданската инициатива поставиха редица въпроси, сигнализираха за вече допуснати нарушения, припомниха за недопустими противоречия на проекта с добрите европейски практики и законодателството на ЕС.
Както се очакваше чухме твърде малко отговори, а още по-малко такива по същество. Повече усилия бяха употребени за пропагандиране на бляскавите перспективи в областта на сметосъбирането, обработката, депонирането на сметта и на тезата, че наложения с много машинации и фалшификации проект е бил единственото възможно решение на проблема с битовите отпадъци в общината.
Авторът на тези редове едва взе думата, за да постави следните въпроси:
– кой, въз основа на кои разпореждания от европейските органи и в чий интерес въведе лобистките изменения в Закона за управление на отпадъците, които ограничават създаването на общински депа със 100% общинска собственост и гарантиран публичен контрол, а насърчават създаването на регионални депа за огромни количества боклук, експлоатирани под формата на публично-частно партньорство и пълно отсъствие на публичен контрол, допринасящи за съсипване на условията за живот в близките населени места. Вместо отговор – тактично мълчание. Никой не пожела да си направи труда да поясни, покаже или докаже с кои европейски документи (поради липса на такива) ни задължават да приемем лобистките промени в националното законодателство и ни заплашват със санкции.
– какво ще се случва в цялата зона южно от язовир Искър до пътя за с. Шипочане от север и западно от р. Искър до пътя с. Шипочане – с. Ново село – яз. Искър, т.е. в местностите Катранджия и Перчемлия (в землището на Шишманово). Проектът предвижда след изграждането на трите първи клетки възможност депото да пълзи на север, а цялата зона е сондирана за установяване на находища за добив на инертни и други материали. Достъпът до нея от Самоков удобно ще бъде блокиран за граждани от депото. Кой гарантира и как ще се контролира, че там няма да се вихри безогледна сеч и масиран добив на инертни материали? Без отговор. Което означава, че всичко това вече е предвидено да се случва.
– чия ще бъде собствеността на депото, на сепариращия, компостиращия и другите елементи от цялото съоръжение, транспортното обслужване на доставката на боклука от другите общини. Общинският съвет щял да решава. Това съвсем няма да е така нито на теория, нито на практика.
Странно от юридическа гледна точка е и съдружието на общината с настоящия самоковски оператор, именуващо се САМОКОВ Ч – 2014, във връзка с изграждането. Не означава ли това, че той някак автоматично, “по право”, без конкурс и избор от управителното тяло, ще ни бъде за вечни времена оператор? Без отговор.
Предложение на гражданин за организиране на посещение на изградено и функциониращо депо се възприе. Беше препоръчано наскоро откритото депо в Добрич. Защо посещение именно там, а не в сриналото се или другото, което е горяло вече няколко пъти, е тайна на препоръчителите.
Случаят с депото е за самоковци своего рода лакмус за това какво на практика по нашенски означава усвояване на европейски средства от заинтересовани лица и структури под предлог, че се инвестира в интерес на всички граждани, по най-добрия начин, в условия на максимална прозрачност и с твърди гаранции за ненакърнимост на обществения интерес.
Каква кошмарна пародия, преливаща от фалшификации и измами с едничка цел – облагодетелстване на част от елита. Чиновници, властници, гешефтари (в българския смисъл на тази дума), потенциални приобретатели на части от апетитния бизнес с боклука, осигуряващи благоденствие за деца, внуци и правнуци, потриват доволно ръце раздавайки го победители, радвайки се че пак с уж по-модерни средства и технологии са скроили шапка на простолюдието и отново, и още по-безпардонно ще могат да мародерстват данъкоплатците с такса смет, в която безконтролно ще включват недействителни разходи и твърде висока печалба, досущ както досега. И всичко това със знанието и най-активното съдействие на висшия ешелон на изпълнителната власт в държавата ни, в няколко поредни мандата. Доколко безкористно скоро предстои да разберем.
Често победители се оказват победените. Кой знае, ако може тази победа да се окаже пирова … Кое куче е залаяло тия клетници обикновените хора, все е побеснело! Рано или късно!
Б.Стамболийски