Писателят Христо Стоянов – скандален и носталгичен – свързан със Самоков завинаги

Христо Стоянов гостува на самоковци.

Христо Стоянов е определян като един от най-скандалните български писатели. Познат с романа си „Другият Васил Левски“. През 1989 г. е имал заповед за интерниране от Смолян, а също и паспорт за чужбина, за екстрадиране от страната, заради стихове, посветени на Тодор Живков, както и за неговото гражданско поведение и позиция. Автор на скандалната трилогия „Скритият живот на една помакиня“, „Рязаният поп“ и „Братът“, след която е съден за разпространение на порнография и неколкократно бит от помаци. По тази причина съди държавата в Страсбург. Заради книгата си „Копелето, евангелие от Юда“, с която го сравняват с Дан Браун, е анатемосан и отлъчен от църквата. Последствие писателят си спечелва и негодуванието на интелигенцията с „До СтрасТбург и назад“ и „Глутница за единаци“. Роден в Габрово, квартал „Дядо Дянко“ през 1956 г., но отраснал в Смолян. Живее във Варна, но в действителност – навсякъде в България. Пътува непрекъснато – превръщайки в свой дом градове и градчета.

Авторът и неговите книги бяха представени от режисьора Любомир Малинов. Любо, както го наричаме ние, неговите съграждани, е добре познат с богатата си ерудиция, с фината си сетивност, със своята аналитичност към факти, събития, книги, театър, ИЗКУСТВО.

„За първи път ми се случва да представям скандален писател“, каза Малинов и започна със своя прочит на романа „Другият Васил Левски“. В центъра на романа – негово сърце, съвест и разпятие е майката на Левски – Гина. Майката, която не може да спре да мисли за това как синът й е убил 14-годишно момче от страх да не бъде предаден. Тежка орис е целият живот на тази жена. Овдовява рано. Четири от шестте й деца умират. Петър е ранен в опълчението и му отрязват крака. Дъщерята Яна също рано остава вдовица с четири невръстни дечурлига. В смазващата мизерия опълченецът Петър проси за къшей хляб.

Гина Василева Караиванова-Кунчева се самоубива на 27 януари 1878 година.

Любомир Малинов посочи, че за него един от най-ярките, силни, живи и вечни образи на жени в българската литература е и майката на Левски в романа на Христо Стоянов. В себе си я нарежда до Една българка на Вазов, до Султана на Талев.

„Всъщност аз написах книга за майката на Левски. Това е изповед на майката. Не пиша срещу България и мита за Левски. Трябва да се четат документите – писмото на Левски до Каравелов. Не можем да извиняваме детеубийството с революцията.“ – допълни авторът.

Споделяйки увереността му, че истината не може никому да навреди – нито на героите, нито на легендите и митовете за тях, Малинов свърза писателя Христо Стоянов завинаги със Самоков и самоковци.

Романът„Скритият живот на една помакиня“ е по действителен случай. Любомир Малинов изтъкна откровения изказ и живия език на автора като едно от многото достойнства на трилогията. Цитирайки откъси от книгата, Малинов всъщност постави въпросите – кой е скандален – животът в грубите си проявления или разказвачът? Къде е порнографията – в действителните отношения между хората или в литературните им образи? Кого трябва да съдят – насилниците или писателите?

Христо Стоянов представи своята носталгична същност, като прочете някои от разказите в най-новата си книга „Ами това е“. Книга – обяснение в любов към родния му град Габрово, към квартал Дядо Дянко, към чешитите в него. Някои от героите му са още живи, други – не. Съучениците, които са си отишли от този свят и майките, които все още са в него. Свързаността на майките със синовете – без значение кой чий син е, кой е отсам завесата и кой – отвъд. Защото за любовта няма отсам и отвъд, няма минало и забрава. Тя просто Е!

Носи я всеки от нас. И всеки от нас се върна в своето детство, в самоковските вечери, при съучениците си, при своята майка и при техните майки, осъзнавайки че няма значение къде в България си се родил. Всичко е едно. То комай вечерите, детството и майките са еднакви навсякъде по света.

Христо Стоянов разкри и късче от поетичното си слово, рецитирайки свои стихове.

Прекрачвайки отвъд собствената си убеденост, че писателят не трябва да подарява книгите си, защото те са хляба му, той дари Любомир Малинов със сборник стихотворения, сътворени и събирани във времето. С това Христо Стоянов отново подчерта, че от тук насетне остава свързан със самоковци завинаги.

Инициатори на срещата са Зинаида и Ангел Хаджимитови. Домакин бе домът на духа – Общинска библиотека „Паисий Хилендарски”- Самоков.

Лилия Кинина