Парите за възкресението на кьоравото Методилалово око набъбнаха до над 2,1 милиона лева

Както СамокоВест писа, на 5 април 2016 година – дата, която със сигурност ще остане паметна за Самоков, започна изпълнението на амбициозната идея по възкресението на кьоравото „Синьо око“ на екс кмета от времето на соца Методи Лалов. Поредното безумно харчене на парите на данъкоплатците бе наименувано „Благоустрояване на крайречна градска зона, гр. Самоков“.

По идея на Христо Ярловски, друго знаково име сред самоковските кметове, се разработи проект за възкресяване на кьоравото око на предшественика му и съпартиец Методи Лалов. Проектът бе на стойност около 8 млн. лева. Общината кандидатства за финансиране от европейските фондове, но планът не бе одобрен. За да не се кърши хатъра и най-вече интереса на екс кмет Ярловски, проектът бе окълцан и очукан до към милион и половина измъчена българска пара и финансирането му се пое от общинския бюджет, сиреч от налозите на всички самоковски граждани. А, за да измъкнат още някой и друг лев от изтънелите ни джобове, местните властимащи решиха да платят възкресението с пари на кредит, та да ни натоварят и с лихвите. Съветниците от два състава на Общинския съвет, избрани да защитават интересите ни, но не и призвани, дадоха ход и на „Благоустрояването на крайречната зона“ и на тегленето на кредита.

Изпълнители на проекта, както може да се очаква, са вездесъщите Емил Кривошиев-Кремвишо и Симеон Пешов. Както многократно сме алармирали, в община Самоков всички обществени поръчки се печелят неотменно от БКС-считай Кремвишо и от „Главболгарстрой“ на фамилия Пешови – заедно или по отделно.

Първоначално, ние-данъкоплатците, трябваше да платим на двете строителни акули, обединени в сдружение „Крайречна зона Самоков”, 1 221 982 лева, на каквато сума бе обявена обществената поръчка. След последното заседание на Общинския съвет обаче сумата набъбна почти двойно – до 2 110 000 лева. По предложение на кмета Владимир Георгиев общинските съветници гласуваха парите за обекта да бъдат увеличени до посочения размер за сметка на „Пътека на здравето“ и благоустрояването на селата.

Така де, каква пътека, какво здраве, като избраниците ни са си чиста болест.

В защита на предложението си, кметът Георгиев посочи, че увеличението се налага за изграждане на кладенец за поливане на зелените площи, вместо да се използва питейна вода, което би намалило в бъдеще разходите по поддръжката. Още пари трябвало и за изграждане на детска площадка на територията на парка. Никой не оспори, че такава имаше, преди поредната безумна хрумка на местните ни величия да я унищожи. Не бяха завишени единствено средствата за новия нужник.

Но не се знае!

Така или иначе няма никакви гаранции, че до пускането на обекта в експлоатация харчлъкът ни няма отново да скочи двойно и тройно.

Единствените общински съветници, които не подкрепиха предложението на кмета бяха представителите на Реформаторски блок-Самоков. По време на разискванията Васил Зашкев прикани кмета да посочи поне един обект, за който разходите не са увеличавани многократно. Като особено показателен пример той посочи градинката пред бившите Хали която достигна рекордната сума от половин милион лева. Отговор, разбира се, не получи. Прие се, че въпросът му е риторичен. Светлана Атанасова изтъкна, че и първоначално е гласувала против, защото в цялата страна такива проекти се финансират по европейски програми. Тя посочи, че Самоков е единствената община, която за подобна идея харчи пари от общинската хазна, а отгоре на всичко тегли кредит, което допълнително завишава разходите. (Позволяваме си да вметнем, че с началния вариант на проекта Общината кандидатства за европейско финансиране, но не бе одобрена. И нищо чудно – европейците нямат навика да хвърлят парите си на вятъра.) А относно обясненията на кмета, съветник Атанасова заяви: „Шокирана съм, че до река Искър по проекта е предвидено да се полива с питейна вода. За мен това е показател за некадърност.“

Некадърност, некадърност, но ще бръкнат в джоба на всеки самоковски данъкоплатец с над 2 милиона лева.