СамокоВест

Откриха паметник на убития от Държавна сигурност писател Георги Марков

Споделете ни в

georgi markovТрима президенти – Росен Плевнелиев, Жельо Желев и Петър Стоянов, откриха паметник на Георги Марков. Днес фигурата на убития от държавна сигурност писател дисидент се възправи на площад „Журналист” в София. Двуметровият монумент е дело на скулптора Данко Данков. Инициативата е на комитета „Памет за Георги Марков“ чийто почетен председател е президентът д-р Желю Желев, а председател – писателят дисидент Димитър Бочев. . Финансирането е осигурено от американската фондация „Сейнт Джордж фаундейшън“, създадена от политическия емигрант д-р Георги Лазаров.
Актът идва 36 години след мистериозната смърт на писателя, истината за която все още не е излязла на бял свят.
През 1969 г. писателят дисидент Георги Марков бяга от комунистическа България и от Лондон чете своите задочни репортажи по радио Би Би Си. Междувременно българските служби следят зорко неговите действия в чужбина. Работата му за капиталистическите медии не се нрави на режима. През 1972 г. Марков е осъден на 6 години и половина затвор. Творбите му са конфискувани от библиотеките, а името на писателя е забранено до 1989-та година. Тайните служби на Народна Република България – „Държавна сигурност“ – влизат в действие. Агентите им дават на писателя кодовото название „Скитник“ и се заемат с неговия случай. Най-логичната причина за интереса към Марков от страна на ДС е дейността му като писател-дисидент. В годините от 1975-1978 той завършва един от най-мащабните си трудове, за който се смята, че е сред основните причини за смъртта му – това е книгата „Задочни репортажи за България“. В репортажите си, които се излъчват всяка седмица по радио „Свободна Европа”, Георги Марков подлага на унищожителна критика режима в социалистическа България и лично Тодор Живков.
На 7 септември 1978 г., рождения ден на тогавашния комунистически водач, при разминаване с непознат мъж на моста „Ватерло“ в Лондон Георги Марков усеща убождане в дясното си бедро. В следващите няколко дни здравословното му състояние рязко се влошава и той умира на 11 септември в лондонската болница „Сейнт Джеймс“ от отравяне на кръвта. При аутопсията в бедрото му е открита миниатюрна сачма с каналчета, в която е била вкарана отрова, вероятно с рицин.
Според Димитър Бочев това “историческо закъснение” при откриването на паметника го прави още по-актуален – “Закъснението говори за една много печална истина – българинът винаги е страдал от недостиг на чувство за историчност.”
Държавният глава Росен Плевнелиев отбеляза, че за него е огромна чест да присъства на откриването на този „закъснял във времето, но не и в смисъла си паметник“.
„С него почитаме делото на един от най-талантливите български писатели, работили по времето на комунистическата диктатура. Със своето остро перо и мощен глас Георги Марков се превърна в най-яркия пример на тежкия избор между свободата и примирението в годините, когато тоталитарната власт беше лишила българските граждани от основни човешки права и достойнство“, заяви президентът Плевнелиев.
Той изрази надежда този паметник да служи като мост за следващите поколения, които да преоткриват делото на Марков, за да не се превръща България никога повече в заложник на каквато и да е тоталитарна власт.
И нека никога да не забравяме съдбовната истина в народната мъдрост: „Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите.”