Орелефите на Бойко Джакерски – знаци на безсмъртието

Бойко Джакерски не е самоковец. Той е скулпторът на Самоков. Роден е в живописно селце близо до Враца. Дали защото в родното му село зрее и налива сладък сок кехлибарено българско грозде, дали защото в бъчвите кипи искрящо рубинено вино, но творбите му внесоха в занемарения град на зографите очарованието на една другоземска сила. Образите на проф.Васил Захариев, на Наум Хаджимладенов, на Васил Левски, на Христо Йончев-Крискарец свидетелстват, че авторът им има дарбата да вижда далеч отвъд зримото.

В зениците на професор Захариев е затаена несподелена болка по нещо недовършено и всеки, който се вгледа в лика му ще я усети, дори да не познава житейската съдба на професора. А в образа на Наум Хаджимладенов ще прозре мъдреца и вдъхновен живописец на хубостите, багрите, слънцето и сенките на земята българска. Ще провиди художникът, който рисува жените, като богини. Васил Левски посреща и изпраща посетителите на женския метох „Покров Богородичен” – място свещено и свято, където Апостолът е отсядал за кратко. Наред с физическата прилика, орелефът поразява с вътрешната сила, със сиянието на осъзната саможертва и пълната отдаденост на борбата за Свобода на България. Творбата на Джакерски е още един щрих в безсмъртния образ на най-великия сред най-великите. Финесът и изяществото в лика на Христо Йончев – Крискарец е новото послание и надежда на човечеството, че Красотата ще спаси света. Духовността, струяща от проникновената творба на самоковския скулптор, прехвърля мост между земните и небесните селения.

Всичките образи на Бойко Джакерски носят своята индивидуалност. Но като цяло колекцията му от орелефи е обединена от една обща характерност. И това, което ги свързва, най-точно може да бъде обрисувано с думите: „Душите ви виждам”.