Няма субсидии за запалени ниви

Паленето на стърнища е забранено. Запрещението е уредено в цяла дузина закони. Съгласно чл. 6, ал.1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи, категорично е забранено паленето на стърнища и растителни остатъци в земеделските земи. При първо провинение нарушителите могат да бъдат санкционирани с глоба от 500 до 5 000 лева, а при повторно нарушение глобата е от 1 000 до 10 000 лева. От същата разпоредба става ясно, че земеделските производители, чиито стърнища са запалени, се лишават и от субсидии. Според ал. 2 на чл. 331 от НК пък всеки, който предизвика пожар в горския фонд вследствие на запалване на стърнище, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до 5000 лева. Текстове от Закона за опазване на околната среда също категорично забраняват паленето на подобни площи, независимо от сезона.

Достатъчно е обаче да излезете на няколко километра извън града, за да разберете, че у нас закони и заповеди не важат. След прибирането на реколтата от всички страни над полето се стеле гъст дим и жив огън опасно пълзи към околните гори. Особено в сухо време и при вятър рискът от неконтолируемо разрастване на пожара е огромен. Освен че, нанасят сериозни материални щети пожарищата не рядко водят и до човешки жертви. Огънят унищожава растителност, животни и микроорганизми, необходими за нормалното протичане на кръговрата в живата природа, така че парцели с изгорени стърнища не отговарят на Националния стандарт за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Но главата на нашенския шоп така и не увира. Той си знае своето. Проблемът е, че множеството законови норми в повечето случаи си остават на книга. И най-лошото е, че без свидетел не може да се докаже палежът. Но след като нивата е изгоряла, има ли значение кой е драснал клечката? За да бъде ефективно законодателството при всички случаи на изгорели стърнища субсидиите би следвало да бъдат спирани, а отпуснатите средства – възстановявани. Контролът от страна на компетентните органи по усвояването на субсидиите за земеделие не трябва да приключва с узряването на културите. Задължително е да се проследи и следващият етап – как земеделските производители стопанисват нивите след прибирането на реколтата и спазват ли изискването за обезопасяване. Ако не – да си понесат съответните санкции.