СамокоВест

Не можеш да скриеш таланта

Споделете ни в

Prikazki-za-zhivotaКакто и признанието. Съчетанието между двете се нарича Зинаида Хаджимитова, а провокацията за тази неизменна във времето връзка, е първата й белетристична книга „Приказки за живота”. Приказки, защото са разказани непринудено, с език, близък до всяка възрастова читателска аудитория. За живота, защото „приказните” думи са преживяване, осмисляне, пречупване през духовно богатия мироглед на авторката.

„Приказки за живота” е начало. Защото талантът, избуял веднъж, не спира да дава творчески плод. Зина приема без съпротива това денонощно раждане на думи, от които сътворява своите истории за нас, читателите. Ние ще й отвръщаме с признание, както сега, след първия й „приказен” опит.

Признанието, за което говоря, имаше своето реално изражение при представянето на книгата в залите на общинската библиотека. Дойдоха приятели, ценители, любители на словото. Доайенът на изящната словесност, обичаният режисьор, литератор, ерудит – Любомир Малинов, направи свой анализ на разказите в книгата, с уникалния си, забележителен изказ. Очевидно за такъв род книги, трябва да се говори по този начин. Не, защото го умееш, а защото се налага признанието да бъде адекватно на таланта. Не само Зинаида Хаджимитова, цялата аудитория благодари на Любомир Малинов за осмислянето на таланта й. В подобен дух бяха думите и на други Зинаидини читатели – преподавателката й по литература Виолета Кинова, писателят Димитър Гонов, режисьорката Весела Колешанова.

И тъй като, да представиш една книга през собствения си поглед не е достатъчно, Любомир Малинов се беше погрижил да „озвучи” някои от разказите на Зинаида Хаджимитова чрез артистичния дует Лидия Найденова-Любослава Ярловска.

Авторката, в своето скромно изказване, благодари на публиката и издателския екип, а накрая разписа прекрасната си книга за своите първи читатели.

Преди време Зина ми сподели случайно дочута реплика на изморена от трудния си живот нейна позната – „… книги, кой ще ги чете тия книги…”. Има кой, бих добавила в заключение. Докато има книги като „Приказки за живота”, ще има и кой да ги чете.

Людмила Цветкова