СамокоВест

На днешния ден в Копривщица пуква първата пушка, Каблешков пише „Кървавото писмо” – избухва Априлското въстание

Споделете ни в

aprilsko vastanieДнес се навършват 138 години от началото на Априлското въстание. То избухва на 20 април стар стил – 1 май нов стил, 1876 г. В началото е Копривщица, където пуква първата пушка.
Основите на Априлското въстание се полагат в град Гюргево. Там на 11 ноември 1875 година започва да заседава Гюргевският революционен комитет. Негов председател е Стефан Стамболов, а в състава му влизат още личности като Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Бенковски и други. За много кратък период е изготвен и планът за действие, според който българските земи се разделят на пет революционни окръга – Търновски ( с апостол Стефан Стамболов), Сливенски (с апостол Иларион Драгостинов), Пловдивски (с апостол Панайот Волов) и Врачански (с апостол Стоян Заимов). Предвиденият пети, Софийски окръг, остава само в сферата на приказките. Заседаващите се обединяват около три дати за избухване на въстанието – 11 април, 1 май и 11 май. Така, след като са уточнени голяма част от детайлите около бъдещото въстание, участниците в Гюргевския революционен комитет се прехвърлят в България, за да започнат истинската подготовка на бунта.
От четирите окръга подготовката е на най-високо ниво в Пловдивския. Малко след пристигането си в града обаче, дейците решават да преместят центъра в Панагюрище, защото обстановката там е по-спокойно и населението е по-активно. Главни „виновници“ за започналата мащабна военна подготовка, пропаганда и организаторска дейност са Георги Бенковски, Панайот Волов и Тодор Каблешков. За съжаление обаче, в другите три революционни окръга нещата далеч не изглеждат толкова розово. Именно липсата на добра координация в действията на различните окръзи историците посочват като една от причините, довели до погрома на Априлското въстание.
На 14 април 1876 година Георги Бенковски решава да свика общо събрание на всички дейци в местността Оборище, близо до Панагюрище. Причината е, че високата интензивност на действия в IV-революционен окръг застрашава революционерите от изтичане на информация към турските власти. Освен това едно подобно събиране ще помогне за връзката между различните дейци. Макар и кратко, на него се вземат изключително важни решения – определено е въстанието да избухне на 1-ви май, а ако по някаква причина турските власти разберат за този план да се прибегне незабавно към военни действия. Точно така и става – османците намират в лицето на Ненко Терзийски, човекът, който да им разясни обстановката срещу определена сума пари и така на 19 април в Копривщица пристигат конни заптиета, които да заловят съзаклятниците. Изпълнявайки взетото в Оборище решение, Тодор Каблешков организира група, с която на 20-ти април напада конака и обявява началото на Априлското въстание! Именно тогава, с кръвта на заптиетата, той пише прочутото „Кърваво писмо“, с което разгласява за вдигането на българите. На същия ден въстанието избухва и в Панагюрище, а Бенковски сформира конен отряд, останал в историята като „Хвърковатата чета“, с който започва да обикаля близките села, за да ги вдига на оръжие. В резултат многохилядни орди башибозук и редовна турска армия плъзват срещу въстаниците. Само за няколко дни всички въстанали населени места в района на Средногорието (Стрела, Клисура, Копривщица, Панагюрище) са потопени в кръв, а тази съдба очаква и по-късно въстаналите Батак, Перущица и Брацигово. В останалите революционни окръзи въстанието не получава така желания масов характер. В търновско голяма част от дейците били предварително блокирани от турските власти, въпреки което успяват да се организират малки чети, които да продължат борбата. Именно такава е четата на поп Харитон, която прави истински чудеса от храброст и задържа редовната турска армия близо седмица. В Сливенския окръг също са формирани няколко чети, а във Врачанския така и не се стига до реални военни действия.
Априлското въстание, оставя след себе си 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 напълно унищожени села. Както обикновено се случва в българската история, в него погина голяма част от цвета на нацията – загинаха тези, за които свободата бе по-ценна от живота. Кои са били българите, готови на тази велика саможертва?
Историкът Божидар Димитров пише – „Марксистката историография твърдеше, че това са бедните трудови маси от безимотни и малоимотни селяни и малко разорили се дребни занаятчии, които нямало какво да загубят освен веригите и нерадостния си живот, а имало какво да спечелят – земя, по-ниски данъци и ежедневните турски насилия и произвол над тях самите и членовете на техните семейства. Намекваше се, без да се казва, че тези хора са необразовани, нямали си представа за мощта на османската армия и наивно са вярвали, че саможертвата им, предварителното им самообричане на смърт е в резултат на незнание на реалното съотношение на силите.
Социологическият анализ действително показва участието на няколко десетки села във въстанието. Това са селата около връх Еледжик в Тракия, селата около Габрово в Мизия, около Малешевска планина в Македония.
Но основната маса от въстаниците са от богатите търговско промишлени градове – Копривщица, Панагюрище, Клисура, Брацигово, Батак, Перущица, Пловдив, Габрово, Сливен. Доста заможни хора има и в четите на Христо Ботев и Таньо войвода.
Тези хора са освен богати и учени хора. Всеки е завършил поне класното училище в града, а няколкостотин и колежи и университети в Европа.
Тяхната саможертва, осъзната и приета, накара буквално цяла Европа да заговори, че на Балканите има един народ, на който трябва да се помогне и който заслужава свободата си. Въстанието постига основната си цел – да постави българския политически въпрос пред Великите сили. То постига и своята политическа цел – възстановяването на българската държавност. Принудени от общественото мнение, правителствата на Великите сили и на Русия се намесват открито в Източната криза. След неуспеха на опитите за нейното мирно разрешаване, единствен възможен за Русия изход остава войната с Турция. Така в резултат на 12-тата руско-турска война (1877-1878 г.) и сключените след нея Санстефански (19 февруари/3 март 1878 г.) и Берлински (1/13 юли 1878 г.) договори се полага началото на Третата Българска държава.
Да преклоним глави в почит и да помълчим!