СамокоВест

На Велика събота Христос слиза в ада за спасението на света

Споделете ни в

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Исус слиза в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. През този ден църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня, така че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото „Христос воскресе!“ Състоянието, в което се намирал Иисус Христос след Своята смърт до възкресението Си, ни разкрива пасхалната песен:

(Христе), Ти беше в гроба с тялото Си, в ада – с душата Си, в рая – с разбойника, и на престола – с Отца и Духа, изпълвайки всичко като неописуем.

Денят е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.