Наемането на общински пасища се превърна в бизнес

Все повече са кандидатите да наемат общински пасища. Законът дава възможност отдаването на общински земи за пасища да става без търг или конкурс. В тези случаи наемът се определя от общинския съвет. Критериите, по които избраниците ни решават на кого да дадат право на ползване на общинските пасища и на каква цена, тънат в мъгла. Който не е поискал – той не е получил. А само конкурсното начало може да определи действителния интерес към имота и съответно реалния размер на наема. Когато правото на ползване се учредява без търг или конкурс и цената се определя с плюнчене на молива и писане в тефтеря, има сериозни съмнения доколко е защитен обществения интерес. Само на последното си заседание съветниците дадоха на „Алфа-3-2004” ЕООД, представлявана от Атанас Иванов Димитров около 560 дка пасища, намиращи се в землището на с. Горни Окол. Срокът на ползване е 5 години при годишна наемна цена 8 лв. на дка. Така за всичките 560 дка ползвателят се задължава да плаща наем от 4 480 лв. на година. В същото време той може да кандидатства за субсидия от европейските фондове. Размерът на субсидията за единица площ е около 40 лв. на дка или 5 пъти повече. При разход от 4 480 лв. и приход от 22 400 чистата печалба на „Алфа-3-2004” ЕООД  се заформя на близо 400%. Тук опонентите ще възразят, че наемателят е длъжен да почиства пасищата и мерите, да опазва затревените площи от навлизане на дървесна и храстовидна растителност, за което ще направи допълнителни харчове. При това, съгласно решението на общинския съвет, той се задължава да осигурява свободен достъп до пасищата на всички тревопасни животни, като в същото време няма право да събира такса от собствениците им. На пръв поглед желанието на кандидат пастирите да наемат пасища изглежда като пълно безумие. Ако се сметнат действителните разходи по поддържането им, плюс наема, това си е чиста проба филантропия от страна на „Алфа-3-2004” ЕООД  и на всички други алфи и омеги.

Само че, условията за отпускане на субсидия от Европейските фондове са по европейски, а изпълнението им си е чисто по нашенски. За свикналия да мисли прагматично европеец, който си служи с икономически категории, е недопустимо да наеме земя за стопанисване и нито да се грижи за нея, нито да я ползва по предназначението й. Но за ума на нашенския Андрешко – това си е баш далавера и требе да е луд, ако не преметне и Европейския съюз, и Европейските комисии, и Европейските фондове и де що мърда отвъд Дунава, та чак до Брюксел. Обикновено той нито почиства пасищата, нито ги опазва от дървета и храсти. Това пък дали пасат животните или не, въобще не го е еня.

 Европейските институции не могат да контролират всяко село и всяка паланка, а българските не искат да упражняват ефективен контрол как се изразходват средствата, независимо дали идват от Европа или от националния бюджет.  Големият излъган, обаче, сме самите ние. И това отдавана би трябвало да ни е станало ясно. Докато европеецът живее от добре, по-добре, ние тънем в мизерия. Всички статистически проучвания показват, че българите сме най-бедни в целия Европейски съюз. И без статистика и сложни сметки всеки един от нас го усеща върху собствения си гръб. А решението е много просто. Или ще се научим да мислим и да действаме като европейци, или ще продължаваме да мрем като мухи от глад и болести. Изборът е наш.