СамокоВест

Ройтерс: Участниците в българските протести са дълбоко разочаровани от политическата класа

Споделете ни в

protest parlament10Вече седем седмици подред всяка вечер протестиращите вървят по жълтите павета до сградата на парламента. Шествието преминава покрай барове и ресторанти на открито, притежаваните от чужденци банки и бутикови хотели – паметници на нова, хедонистична, капиталистическа България, в която някои просперираха, но мнозина едва свързват двата края. Подобно на антиправителствените демонстрации в съседна Турция и в други страни, протестиращите нямат лидери и се свързват през социалните мрежи. За разлика от Турция обаче протестите в България са, общо взето, мирни и полицията не е употребявала сълзотворен газ или водни оръдия. През последните 23 години България се трансформира от финансово банкрутирала еднопартийна държава до отворена и стабилна пазарна икономика, членуваща в Европейския съюз и НАТО. Но шест години след присъединяването си към ЕС тя остава най-бедната и една от най-дълбоко затъналите в корупция от 28-те членки на ЕС със средна заплата от около 400 евро, коментира по отношение на страната ни агенция Ройтерс.

„Моят съпруг и аз стояхме тук през 1990 година с нашата дъщеря, която тогава беше бебе, за да искаме демокрация и реформи. Тя вече е на 24 години и учи в Лондон и е тук, за да протестира с нас отново. Тук сме заради същите причини, както през 1990 година, но се надяваме, че сме малко по-мъдри.“ – това каза Саша Безуханова, бизнес мениджър, който преди повече от две десетилетия участваше в продемократичните протести срещу българския комунистически режим.

„Ние сме аполитични и не носим партийни знамена“, казва 40-годишният Николай Стайков, който ръководи „Антиправителствената информационна агенция“ и се определя като digital urban guerrilla (в свободен превод – дигитален градски партизанин, боец – бел. ред). Подобно на мнозина Стайков е с опит в информационните технологии – процъфтяващ сектор, заемащ 10% от БВП благодарение на квалифицираните работници, ниското заплащане и връзката на България с големите европейски пазари.

„Искаме да живеем в България, където се спазват правилата и законите, където се наказват корупцията и престъпленията“, казва 27-годишната Полина Янчева от Startup – неправителствена организация, помагаща на младите български предприемачи предимно в ИТ сектора. „Мнозина от колегите ми, отишли да учат и работят в чужбина, искат да се върнат в България, но са разтревожени, че тук бизнес климатът все още е много труден.“

Протестиращите настояват, че ще продължат всеки ден, докато двупартийната коалиция на премиера Пламен Орешарски подаде оставка. Те отхвърлят твърденията, че незабавни избори биха родили правителство, съставена от същите дискредитирани партии. „Това е революция на средната класа. Ние сме по-силни, защото си плащаме данъците и знаем какво искаме“, казва 35-годишният композитор Виктор Стоянов.

Мнозина протестиращи са разгневени и от растящото според тях руско икономическо влияние в България, особено в енергийния сектор, и приветстват моралната подкрепа от ЕС за съпротивата им срещу правителството на Орешарски. „Тук се води геополитическа игра. Ако ЕС не ни подкрепи, те на практика ще изгубят България. Руското влияние ще се увеличи още повече“, казва Стоянов.

Предишното дясноцентристко правителство падна през февруари след улични протести срещу ниските жизнени стандарти и високите сметки за ток. Но днешните протести не са заради икономиката.

Според Георги Кадиев, депутат от БСП, партията – наследник на комунистите, които навремето превърнаха България в най-лоялния съюзник на Москва в съветския блок, протестът е заради морала. „Колегите ми казват, че протестът ще се изчерпи и всички ще заминат на море, но това не се случва. Те се радикализират още повече“, допълва Кадиев. Според него в замяна на спирането на протестите правителството трябва да обещае, че ще има предсрочни избори догодина и така ще има време страстите да се охладят. Кадиев е сред малкото хора, мислещи различно в БСП. Но той също така е притеснен от завръщането на фрази като „червени боклуци“ от напрегнатите времена от 90-те години, когато не беше ясно дали България ще завие към авторитарно управление, или ще се интегрира със Запада.

Политически анализатори също предупреждават, че протестиращите – достатъчно осигурени и предимно от София – не представляват цяла България. Социологическите проучвания описват една разделена страна. Анкета на „Отворено общество“ показа, че 44% от българите подкрепят протеста и 33% са за правителството. И което е по-тревожно, 72% смятат, че ситуацията в страната е „нетърпима“. Не всички млади професионалисти подкрепят протеста. Надя Стоянова е завършила право във Великобритания и САЩ и казва, че е участвала в протестите от 90-те години, защото тогава изборът е бил между демокрация и комунизъм. Защо днешните протестиращи не използват урните, пита 41-годишната българка. В страна, пристрастена към конспиративните теории, някои казват, че протестиращите са манипулирани или дори платени от ГЕРБ, защото тя иска да се върне на власт – нещо, което и партията, и протестиращите отричат.

По ирония на съдбата, когато беше финансов министър в предходния кабинет на социалистите, премиерът Орешарски – мишена на гнева на протестиращите – въведе плоския данък върху доходите и облагане на бизнеса, приветствано от добре справящата се средна класа. Сега 53-годишният Орешарски изглежда самотна фигура, нападана от местните медии като марионетка на фракциите в БСП и на ДПС. Той каза в интервю за „Ройтерс“, че няма да подаде оставка, защото това ще се отрази на икономическата стабилност, и зае философска позиция за протестите. „Ние, българите, често казваме, че нищо не постигнато, но и всички знаем, че не е така. През последните 20 години постигнахме много. Може би това негативно чувство идва от високите очаквания и желанието да се напредне по-бързо, отколкото е възможно“, казва той.

И протестиращи, и критиците им са съгласни с едно – България се отърва от старото клише, идващо от петвековното османско владичество – че народът й е пасивен и черноглед. Композиторът Стоянов смята, че става дума за поемане на отговорност. „Ние, българите, винаги сме търсили някакви спасители отвън, които да ни решат проблемите. С това трябва да се спре, трябва да се оправяме сами.“ „Това е нашето пробуждане, трябва да поемем отговорност за съдбата си. Обединяваме се. Каквото и да се случи, България никога няма да бъде същата“, казва Безуханова, която намеква, че в бъдеще може и да създаде реформаторска партия.