Милионите левове субсидии за партиите се запазват

Днес депутатите приеха на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Милионите левове от бюджета за финансиране на политическите партии обаче остават без промяна. Запазва се сегашният модел и размер на държавната субсидия. Единствената разлика е, че субсидията вече няма да следва депутата, а ще остава в партията, с чиято листа той е влязъл в парламента. В предишния парламент практиката предизвика скандали, след като се оказа, че народни представители, напуснали парламентарната си група, неформално се зачисляват към друга и съответно тя получава субсидията. Парламентът отхвърли и искането на „Атака“ субсидия да получават само партиите, минали 4-процентната бариера за влизане в парламента. Според сегашните правила партиите с повече от 1% подкрепа на последните парламентарни избори получават 12 лева на глас за година.

Отпадна и предложението на Георги Кадиев от БСП да се намалят парите, които извънпарламентарните партии получават за всеки подаден глас по време на изборите. Кадиев направи дълго представяне на предложението си, като се обоснова, че само в Канада няма разлика между средствата за парламентарно и непарламентарно представените партии. Неговото предложение включваше формациите под 4-процентната бариера да получават 6 лева на глас – сега те взимат по 12 лева на пусната бюлетина, колкото и тези, които са в Народното събрание. Но предложението на Кадиев не се хареса на депутатите дори от собствената му парламентарна група. Икономията за бюджета само от двете най-големите в момента парламентарни сили – ГЕРБ и БСП, ако предложението беше одобрено, щеше да е около 4 млн.лв. – т.е. с толкова по-малко пари щяха да получат двете партии.

Христо Бисеров от ДПС и Мая Манолова от БСП обявиха, че техните парламентарни групи са твърдо „за“ намаляване на размера на субсидията, но не трябвало да се фиксират числа в закона. Сумата трябва да се обсъжда и приема всяка година при дебата за държавния бюджет и да зависи от възможностите на републиканската сметка, обясниха те. Освен това, посочиха Бисеров и Манолова, сегашният механизъм трябва да се запази, а не да се променя, защото формулата, предлагана от Георги Кадиев, щяла да ощети по-малките партии, докато големите ще понесат по-лесно орязването на субсидиите им.

Остава управляващото мнозинство БСП-ДПС да направи корекции и в Бюджет 2013, като намали размера на субсидията за подаден глас, която в най-бедната страна в Европа е в пъти по-висока спрямо останалите държави в съюза. Според членове 24 и 25 от българския Закон за политическите партии, всички политически сили, спечелили над 1% на последните парламентарни избори, получават държавна субсидия в размер на 12 лв. за всеки получен глас. Така някои политически формациите у нас получават над 50 млн. лв. годишно от държавата, за да развиват партийната си дейност и предизборни кампании, а както става ясно – да правят и дарения. Напомняме, че в Германия, политическите партии получават субсидия от 0,85 евро или 1,70 лв., и то само за първите 4 милиона гласа. За всеки глас над 4 милиона тя става 0,70 евро, което е над 8,5 пъти по-малко спрямо субсидията у нас. Великобритания е още по-пестелива. Там държавата също подпомага политическите партии, но по особено „коварен” начин. Не плаща на глас, а покрива само някои административни разходи. Още по-коварното – не на всички партии, а само на тези, които са в опозиция. Управляващата партия не получава нищичко от държавата. Нейният единствен ангажимент е да управлява безплатно, като в същото време осигурява средства на опозицията за да я критикува, даже да състави правителство в сянка, издържано от бюджета…Ако някога доживеем и в България такова отношение към политическите опоненти, значи все пак „ще ги стигнем европейците”!