Мерки за „Чисти ръце” в държавното управление предлага Реформаторският блок

Гражданският съвет към Реформаторския блок организира кръгла маса с професионалната общност, на която бяха дискутирани основните реформи в сектора на правосъдието и сигурността. Един от основните акценти в програмата на реформаторите е така наречената операция „Чисти ръце“ в държавното управление. Мерките са насочени срещу задкулисното управление и корупцията на всички нива и включват предварителни проверки на имуществото и финансите на кандидатите за позиции в съдебната система и в полицията.

Реформаторите предлагат също така да може да се отзовава главният прокурор, като обвинител номер 1 ще трябва да се отчита и пред депутатите. Затова от реформаторите предлагат президентът да издава указ за назначаване на главния прокурор, по предложение на НС, а народните представители да могат да преодолеят евентуален отказ на държавния глава за това с 2/3 мнозинство. Сред предложенията са главният прокурор да има мандат от 5 години, с възможност за предсрочно освобождаване. „Предлагаме главният прокурор да бъде политически отговорен, защото разполага със сила, за която е необходимо да има и подходящ ресурс за контрол. За целта трябва да се въведе отчетност пред НС“, смятат още реформаторите.

РБ се обявяват и за справедлив и некорумпиран съд, в който да няма лобистко вмешателство и кадруване, което може да се постигне с редуциране на парламентарната квота и надпартийност на кандидатите, а ВСС да се избира пряко от всички съдии. „За да бъде разследвана ефективно корупцията трябва да има силна специализирана прокуратура, както и да се създаде ефективна „Европейска прокуратура“, коментират от блока.

По отношение на МВР, от реформаторите искат реформа, която да доведе до ефективна полицейска и дознателска работа, както и ограничаване на правомощията на министъра на вътрешните работи по назначаване на полицаи на ръководни длъжности. За да има по-голяма публичност и контрол, реформаторите смятат, че е необходимо граждани и граждански организации да имат възможност да участват в изслушванията за публични назначения, както и да се дават периодични оценки за ефективността на институциите.

Сред дискутираните идеи са Народното събрание да мине от чисто законодателната дейност, към контролна функция. Това се случва в Европарламента, където се контролира как се прилага и до какво води даден закон. Друга възможност е създаването на граждански съвети, които да наблюдават приемането на законите, както и взаимстване на добри практики от англосаксонските системи, където има механизми за защита на свидетелите , когато подават сигнали за корупция.