Лицемерието като добродетел

Театрална формация Мелпомена представи г-н Дьо ла Молиер

В твърде бедния културен сезон за самоковската публика се случи цветен празник. Очаквайки търпеливо поредния годишен спектакъл на театрална формация Мелпомена, получихме своеобразна награда – Молиер. Но не онзи Молиер, познат ни от великолепната фарсова комедия Тартюф или другият, дразнещо пикантен герой с каменно сърце и прелъстително лице – Дон Жуан, а философът Молиер. Зрелият актьор, режисьор, драматург и … съпруг. За запознатите с биографията на този изключителен френски комедиограф, творил преди повече от триста години, е ясно, че нещастният му брак с Арманда Бежар оставя отпечатък върху творчеството, манталитета и начина, по който структурира сюжетите на своите пиеси. Не само бракът обаче. Корените на съвършената му житейска философия и непримиримост са и в отношенията с неговия баща – Молиер отхвърля купената от баща му титла придворен тапицер и поема в собствения си път. Колеж в Клермон, юридическо училище и адвокатура, но очевидния му актьорски и литературен талант го изтласкват от пътя на сериозните мъжки занимания в онова време и го вкарват в пътя на безсмъртието. В края на живота си Молиер оставя своето нестандартно за времето си наследство – 35 пиеси и текстове, чиито живот не секва по световните сцени до днес. Жорж Данден е една от зрелите пиеси на Молиер и се определя като част от неговите комедии на нравите. Взаимоотношенията в семейството и в обществото, нравствеността, моралните ценности и цената на компромисите. Не познавам друг автор от онова време, а и в по-късно, който с острието на сатирата и фарса да поучава и насочва разнообразната по възраст публика към стойностните човешки добродетели, осмивайки лицемерието, алчността и глупостта чрез своите герои.

В спектакъла на Любомир Малинов посланията на Молиер са примесени с модерната визия на режисьора, а и на актьорите. Запазвайки атмосферата на барокова Франция, те сякаш заличават времето и пренасят действието в една времева неопределеност, където освен недостатъците, се раждат и добродетелите; след глупостта да си купиш благородническа титла и да продадеш достойнството си за пари, се промъква тихо разумът, от който в края на представлението лъха на любов и надежда. В тази пиеса е трудно да се категоризират главни и второстепенни герои, защото всеки от персонажите спомага за цялостното развитие на действието. Това се отнася и за актьорите, които, разгръщайки таланта и всеотдайността си, ни довеждат до финала, решен от режисьора Любомир Малинов като съновидение. И все пак в центъра на действието са Анджелик и Жорж Данден – бедна благородничка и богат селянин. Подчинявайки се на волята на семейството си, тя се сдобива с богатство, роднините също, естествено. Той, подчинявайки се на псевдо морала, придобива права на благородник – приет е в обществото. Всеки е получил своето, но и двамата са нещастни. Заради компромиса и потъпканото достойнство. От тук нататък нещата се развиват според възможностите на отделните персонажи. Съпругата слага рога на мъжа си, това е нейният протест. Съпругът беснее от ревност, но няма кой да го чуе, защото това е неговият избор. Всичко това е придружено с действията на останалите герои – семейството на Анджелик – майката и двете лели, любовникът, прислугата. В един момент Жорж Данден остава сам с гнева си. Поредица от ситуации обаче променят гледната точка на героите и от потърпевш го превръщат във виновник. Безизходицата ражда съня, в който Жорж Данден намира верния път – този на любовта и доверието. Дали този сън, в който виждаме копнеж за нежност и взаимност, ще се превърне в реалност, режисьорът оставя на публиката. Но нали за това е театърът – всеки да намери своя финал.

Спектакълът е динамичен, наситен с действие и емоция. Актьори и публика се смесват и стават едно. Сценографията асоциира по-скоро любовта, отколкото отчуждението. Музиката синхронизира действието и емоцията.  На актьорите – поклон. Всеки от тях, чрез конкретната си актьорска задача, прави спектакълът органичен. Отлично партньорство, великолепен синхрон.

Премиерата – много празнична. Публиката влизаше в салона с огромни букети и същото цветно настроение. По време на представлението – смях и настроение. На финала – поздравления и цветя в ръцете на актьорите.

Премиерата – това е представлението, което актьорите очакват от първия ден на репетициите. Очакват го заради удовлетворението от творчеството. Очакват поздравление и мъничко признателност за сърцатата си работа.  Не би. Нямаше кой. Всъщност има – читалищното настоятелство, начело с председателя; културният отдел на общината; заместник-кметът по културата; кметът на общината. Но те вероятно са с различна естетика и притежават други добродетели.

Че то и в наше време лицемерието е добродетел, нали, г-н Молиер!

Людмила Цветкова