Колекцията от картини наградени със „Захари Зограф” – шок и ужас
Връчиха наградата за живопис „Захари Зограф”, учредена от Съюза на българските художници. По традиция в изложбените зали на общината бяха експонирани всички картини, удостоени с престижното отличие. Призът за 2011 година бе присъден на художника Румен Скорчев.
Професор Скорчев е автор на безспорно ценни творби. За съжаление обаче наградената картина не е сред тях. Ако трябва с няколко думи да бъде оценена отличената творба най-точното определение би било „без израз, без форма, без колорит”. А народът би казал: нема ни образ, ни омлет. И да беше само тя – халал да е. И красотата има нужда от контрапункт, за да изпъкне по-добре. За зла участ на самоковци, почти всички платна във фонда „Захарий Зограф” предизвикват тих потрес у посетителите. Всеобщо бе недоумението изложените картини произведения на изкуството ли са или стоп кадри от филм на ужасите. Някои от платната изобразяват едно към едно страховитите орки от станалата изключително популярна лента „Властелинът на пръстените”.
Изложбата бе открита от художника Светлин Русев, който е известен и със своите търсения по пътя на духа и просветлението. Това породи напразни надежди, че поне този път ще застане на страната на истината и ще намери сили да обяви на висок глас, че царят е гол. Разбира се нищо подобно не се случи. Чухме и не чухме обичайните хвалебствени слова, на които комай не повярва и самият автор. Картината, съпоставена с останалите творби на проф.Скорчев, оставя усещането, че след като не се е намерил купувач за нея е представена за участие в наградата „Захарий Зограф”. Без съмнение повечето платна, носители на приза, са оценявани по този принцип и критерий. И ако за отличените преди 10 ноември 1989 година все пак има някаква обективна причина – такова бе времето, то за избора на комисиите след тази дата няма оправдание.
На всеки би трябвало да му е ясно, че името Захарий Зограф е висока мяра. То изисква от членовете на художествената комисия да положат себе си в служба на истинското изкуство. И който не е способен на такова пълно отдаване по-добре да се оттегли и да не се захваща. Захарий Зограф не само е един от най-големите български художници. Захарий Зограф е и първоотца на съвременната българска живопис. Той е този, който осъществява радикалната промяна на концепцията за изкуството. Оставя значително художествено наследство – рисува стенописи в най-големите български манастири – Бачковския, Рилския, Троянския и Преображенския, Великата Лавра на Атон, много икони, но също така портрети, етюди от натура, пейзажи, голи тела и голям брой изключителни рисунки. Портретът на Християния и масленият Автопортрет са шедьоври в българската живопис. Те са събрали достойнството, достолепието, красотата, изяществото и мъдростта на цял един народ. А в „Описание на Рилския манастир“ Неофит Рилски пише – „Като влази некой перви път в церквата…като гледа много време ненаситно оная красота, която не видвал нигде…не усеща да си наведе главата надолу, така го омагьосва това прекрасно и многопестро изображение церковно“.
Затова, когато се преценя коя картина и кой художник е достоен да носи името Захарий Зограф трябва да се избира от доброто, най-доброто. И ако членовете на комисията наистина носят в себе си божията искра, не трябва да отстъпят и на йота от тази мяра. От тук насетне никой, който не е по боя му не следва да бъде удостояван с наградата „Захари Зограф”. Веднъж завинаги трябва да се сложи край на порочната практика конюнктурни, личностни, комерсиални и какви ли още не съображения да предопределят избора. Особено тежка е отговорността на представителите на общината, да не допускат в бъдеще във фонда да се включват картини, които нямат висока художествена стойност, за да се не уподобят на ония люде, за които сам Захария Зографа е казал: „Известно ви е защо носиме болгарски глави-тикви и едни сме гъркомани а други туркомани и мачно се намира у некого любородно сарце? Развращението царува и завистта у нашето отечество многоначалие проклета простота и от тая простота и ние и челядта ще се удавиме!“
Поздравления!!! Но и този път няма кой да ви чуе. Защото: в общината са папагали, каквото им кажат на това се кланят – лично съм виждал възторга на екс кмета Николов, който падна на колене пред Пепелния човек преди няколко години. Дали познавате колекцията на Галерия Масларски. Нямам претенцията, че аз я познавам, но съм убеден, че няма да намерите никакви пепелни,въглищни и каквито щеш „иновации“ в изкуството, включително и гениални перифрази на закуски върху тревите. Значи не е въпрос на липса на критерии. Тогава? Народа прост, живота празен, скучен.
Г-н Владимиров, добре е да си служите с правописен и тълковен речник, когато се изразявате в писмен вид. Проверете значението на думите „парафраза“ и „перифраза“. Пунктоацията е също много важна!
Пише се ПУНКТУАЦИЯ,г-жо Митрева.Наистина и тя е много важна.
По повод наградата „Захарий Зограф“ за пореден път самоковската общественост изрази неодобрението си не само за наградената картина, но и за процедурата за излъчване на носителя на наградата. Картините в колекцията вече никой не иска да ги вижда, дори учениците вече не посещават ежегодната експозиция. Картините просто не могат да бъдат показвани заедно, защото общото между тях е само наградата от 2000 лв., връчена на поредния посочен световнонеизвестен български художник, който между другото се появява набързо в нашата глуха провинция. Виновни сме си ние – Вие, които не се подписвате под критическите си статии, защото Ви е страх да излезете на светло, – и ние, които сме принудени всяка година да редим изложбата и да слушаме корифеи в изкуството да ни обясняват колко сме прости ние самоковци, как не сме дорасли да оценим проект за плочки за баня (Кацамунски) или проект за калкан (Румен Скорчев)наравно с Мане или Пикасо. Най-лошото е, че сами си го причиняваме – ние, самоковци, които участваме в този фарс вече 40 години, както и тези от нас, които са част от журито и предендират, че разбират от изкуство. В нашата страна няма критика, няма критерии и няма пазар – една картина струва толкова, за колкото можеш да я продадеш. А в колекцията „Захарий Зограф“ повечето картини могат да се оценят с една нашенска приказка: „На ти тебе боже,мене що не може!“
Подписвам се, като си признавам, че не разбирам нищо от постмодерен соцреализъм!
Невена Митрева
уредник в музея
Госпожо Митрева, благодарим за изразеното мнение, което е изцяло в духа на статията. Материалът обаче не е анонимен, тъй като изрично сме посочили, че Самоковест е гласът на ГИ „Справедливост“ и на „Еко Рила“. Няма значение кой е авторът на текста. Той изразява позицията на цитираните граждански организации, така че не става въпрос за страх. Още повече, че списващият отдавна е доказал, че не се страхува открито да изразява и защитава своето мнение. Значимото е, че това е и позицията на две легитимни граждански организации.
Благодаря ти, Невена, че изрече на глас тези думи. Бих ги повторила, изцяло заставам зад мнението ти, макар че през годините съм изразявала и собствено такова, което си остана нейде в пустоща на напразно изречените думи. Вероятно е дошло времето да се промени статута на наградата „Захари Зограф“ – от награда за живопис да стане награда за експериментална такава. Или, следващия път, вие да откажете да подреждате постмодернистичните платна. Лично аз бих искала организаторите да спрат да експлоатират името на светинята Захарий и да продължат да си организират подобни събития в „тесен семеен кръг“ в някоя софийска кръчма. Така поне ще запазят от нови „постомодернистични соцреалистични“ творения и малкото останало ни в този сив свят чувство за красота. Искрено ви желая да доживеете да сте стопани на действаща художествена галерия, в която да поставите онези картини, които ще показват истинската стойност на това изкуство.
Людмила Цветкова