Самоков кандиса да изгради Център за настаняване на деца с увреждания

След като преди една година станахме печално известни с отказа си на територията на града да бъде изграден Център за настаняване от семеен тип на деца с увреждания, вчера кметът Владимир Георгиев подписа договора за изграждането му. Нежеланието да приемем децата със здравословни проблеми ни лепна клеймото на „най-нетолерантният град”. С подписването на договора ставаме една от общо 62 общини в страната, в които ще бъдат изградени 133 центъра за  настаняване от семеен тип и 27 защитени жилища. Проектът се финансира от ОП „Регионално  развитие“ и е на обща стойност от 107 млн. лева. Последните шест общини, които се включиха наред със Самоков са Казанлък, Нова Загора, Нови пазар, Плевен, Пловдив, и Стара Загора. Средствата предвидени за тях възлизат на 19,5 милиона лева. За разлика от Домовете за деца с увреждания Центровете ще предоставят условия близки до семейните. В тях децата само ще спят и ще прекарват свободното си време. Обучението си ще получават в масови училища, където ще имат възможност да се интегрират и изграждат като личности. Срокът на договорите, в който трябва да бъдат изградени бъдещите домове, детските площадки и съпътстващата към тях инфраструктура е 24 месеца.

Въпросът е доколко тези центрове действително ще се отличават от досегашните социални институции. Най-доброто решение за тези деца е те да бъдат върнати на родителите им, тъй като проучването сочи, че само 1,9% от децата в домовете са сираци. Ако това не е възможно – да се търсят приемни семейства и осиновители и едва след това да се настаняват в центрове от семеен тип. Ако грижите към децата с увреждания се прилагат в посочения ред и следват тези приоритети, то нужно ли е да се изграждат толкова много нови Центрове? Ако основен проблем на домовете е, че са се превърнали в място за изоставяне и палиативни грижи на тежко болни, а не за отглеждане и възпитание на деца, и че при тази форма на отглеждане на децата с увреждания общуването е лукс, то доколко в центровете проблемът ще бъде решен след като и в тях за децата ще се грижат служебно? Направени ли са достатъчно обективни проучвания доколко децата с увреждания се вписват в масовите училища, успяват ли да се справят с образователните изисквания или се чувстват още по-изоставени и изолирани? И дават ли центровете отговор на най-важния въпрос – какво бъдеще очаква тези деца?