Илиян Василев: Ще възкръсне ли българската демокрация?

Притчата, че всичко случило се преди Великден ни беше причинено от лидерите на ПФ – Каракачанов и Симеонов – е за наивници. Те просто бяха избрани, за да реализират непопулярни стъпки, които иначе трябваше да легнат в електоралната сметка на управляващата партия. Нали не си представяте, как една малка партия е оставена да преначертае цялата програма на Народното събрание и да принуди депутатите да работят „под пара“, само и само, за да изпълни предизборното си обещание пред четири процента електорат. 

Нали не мислите, че премиерът Борисов не разбира, че давайки подкрепа на полусварени законодателни инициативи си вкарва автогол. Но другият вариант – сам да инициира тези откровени репресивни мерки спрямо българските граждани като инициатива на партия, член на Европейската Народна партия, просто не става.

Това, че всички се готвят за избори е логичното продължение на осъзнаването на факта, че този парламент е блокиран. Може да продължи само в условията на постоянни, съпътстващи медийни и други скандали, пропаганда на „успехи“, които да затъмнят провали и обикновената истина, че няма изпълнено нищо съществено или качествено, което да е от приоритетната листа на обществото.  

Вече никой не говори за реформи или ако говори не го приемат насериозно. Писах преди няколко месеца за това – Парламентът отдавна стигна границата на своята полезност, респективно отрицание. 

Новото старо е, че се сменят играчите, за да остане играта. „Атака“ е в миманса, изтеглена по разпореждане от Кремъл, защото дискредитира спонсора си. И на преден план излезе национализмът в различните му разновидности – от гласовитото радолюбие на Слави Трифонов до радикалния национализъм. Във време, което е бременно с избори, никоя партия не може да се позволи да се самоизолира от едни или други националистически тенденции. Още по-малко ГЕРБ и Борисов.  

За да направят следващото правителство в рамките на Модела, трябва да изолират ДОСТ и направят изкуствено заслон на ДПС. Другият път е да прелеят гласове от „Атака“ към ПФ – за да могат да вкарат силни националисти – балансьори, вместо ДПС. 

Борисов призна, че именно електронното гласуване е провокирало тази кавалкада от електорални гафове около Избирателния закон. А тепърва предстои президентското вето и реакцията на Конституционния съд.

За това, че процесите не са извън контрола на ГЕРБ свидетелствува и фактът на публикуване на стенограма на заседанието на „коалиционните партньори“. Няма как Борисов да даде разрешение този документ да види бял свят, ако не е уверен, че щетите за другите участници ще бъдат по-големи от тези за ГЕРБ. За негов ужас се оказа, че е допуснал поредния гаф, защото магията на управлението му вече е срината. Всички се убедиха в интелектуалното и управленско равнище на участниците – присъдата е еднозначно – царят е гол.

Колкото и да атакуват ДПС и ДОСТ на националистическа вълна има предел на ползите. Нещо повече, макар и тезата за ограничаване на избирателните права на българските граждани в Турция да спечели известна популярност, тя е незащитима и откровено аморална. Първо, защото те имат всички права, каквито има всеки български гражданин, независимо от това къде се намира по света. 

Борисов все повече налага в медийното пространство идеята за битка между него и Трифонов, а това е поредната псевдосхватка. И двамата са „състезатели“ – продукт на едни и същи политически технолози от прехода. Те играят насигурно, първо за да не допуснат реална алтернатива и второ за да имат резервен вариант в случай, че премиерът се самосвали от власт. Да виждате някой да води смислен дебат за нужното и възможното? Виждате ли в тези, които ни продават като „нови“ визия, управленска култура, интелект и решения? Или пък че правят нещо повече от регистър на текущи популярни очаквания и жалби на обществото? Всичко остава на повърхността като политическо шоу.