СамокоВест

Изложбата на Захари Каменов в галерия „Масларски“ – безбрежност и вечност

Споделете ни в

Изложба на Захари Каменов събра ценители на живописта в топлото пространство на галерия „Масларски“ – Самоков.

Захари Каменов е роден на 30 юли 1949 г. във Видин. Завършва „Живопис“ в Националната художествена академия през 1974 г. Списъкът с изложбите му – и то предимно в чужбина, е внушителен. Показва свои творби в Мексико, Корея, Германия, Швейцария, Франция, Холандия, Япония и др. Носител е на много български и международни отличия, сред които: 1979 г. – Награда на С Б Х за рисунка на името на Илия Бешков; 1981 г. – награда на СБХ за графика на името на Веселин Стайков; 1987, 1985, 1983 г. – награди от Международното бианале на графиката във Варна; 1987 г. – международна награда за графика на Фондация „МИКЕТИ“ Италия; 1989 г. – награда „Златен Езоп“ и още много други.

Контактите му с Иво Масларски са отколе. Преди повече от десетилетие художникът гостува в Самоков с изложба акварели. Още в зората на новото хилядолетие Иво сам финансира и изработи 3 библиофилски албума, в които събра рисунки на Милко Божков, Захари Каменов и Светлин Русев със стихове на Борис Христов и Константин Павлов. Сред тях е и великолепното издание „Думи, глина и графити“ с Борис Христов и Захари Каменов. Албумът съдържа 22 графики върху 22 тристишия на български и английски език. В книгата са включени и 22 пластики от теракота.

Светлин Русев откри изложбата с думите – „За художника всичко в природата носи характер. Всяка картина носи тайнство и особеност и винаги в нея има недоумение и загадка. Тази изложба е особено красива и преди всичко емоционално съдържателна, вълнуваща. Пътищата са много, а авторът ги е срещнал на кръстовището на опита.“

За художника и приятеля Захари Каменов говори и Иво Масларски, а той от своя страна благодари за добрите думи и за възможността да представи свои картини в галерия „Масларски“.

Платната направиха посетителите съпричастни към върховната радост от живота, която лъха от творенията на Захари Каменов. Едно усещане за безбрежност и вечност. Храмът, извисил купол над безкрайната морска синева, синята стена и синята врата, къщите, сякаш нагазили в синевата.

А синьото е символ на свободата, на небето, на живота. Коне, птици и небе – чувството за свобода е неустоимо. Потъваш в платната и вече си птица, риба, звън на камбана, плисък на вълна. Вече си самия Живот.

Лилия Кинина