Изборът на нов Главен прокурор – BG версия

Безспорно изключително важен въпрос, който днес стои на общественото внимание е процедурата по избора на нов  Главен прокурор. Българската Конституция  е облякла същият във власт, която по дефиниция е безконтролна. За 7 години.  Правомощията му  дават възможност той директно да влияе върху политическия , икономическия и цялостния обществен живот. Доказателство за това от „вчера” е случаят „Марковска” и внезапното „просветление” на Прокуратурата , когато се наложи да „услужи”!  Не случайно  и първият Главен прокурор – „демократ” – Иван Татарчев,  при поредния запой  с поредните „мутри” от онова време поглеждаше нагоре и самодоволно възкликваше – „Над мен е само Господ”! Тази реалност  през ерата Филчев  ужаси и собствените си създатели.   Защото дори президентът подлежи на обществен контрол чрез така наречения „импийчмънт”, докато Главния прокурор е несменяем, освен ако образува сам срещу себе си наказателно дело за извършено престъпление и се самоотстрани от длъжност! Това е творението на Великото народно събрание …   И докато идеята за директен избор на магистратите (или поне над определено административно ниво) – като израз на суверенното право на народа да контролира пряко всяка една от трите власти, се приеме като  гаранция за реална на демокрацията, ни остава един изход: Контрол на обществеността чрез поставяне качествата  на кандидатите за този пост на публичен дебат и чрез това косвен контрол над  решението на Висшия съдебен съвет.  Естествено никой не си прави илюзията, че това ще има някакво въздействие над управляващия елит, ако зад тази обществена активност не застане  Европейската комисия, както наскоро вече се и случи.   В тази връзка при обсъждането на концепциите на тримата кандидати за Главен прокурор, считам ,че не бива да се подминават два въпроса, на които те следва да дадат отговор:

       1.Оценка на наследството на Борис Велчев: Че то е трагично е безспорно. Всяка друга оценка би следвало автоматично да ги елиминира от състезанието. Днес България има Прокуратура  – превърнала се през последните  3 години в жалък придатък на МВР. Демонстрираща крещяща некомпетентност – израз на което е пълният й провал дори там, където се концентрираше целият й професионелен потенциал. Няма и как да не е така, след като бившият Главен удобно настанил се  днес в Конституционния съд, не предприе нищо, освен дребна „козметика”,  за да коригира кадровите решения на Филчев . А кадрите наистина решават  всичко. И най-важното в тази връзка: Какво конкретно смятат кандидатите да предприемат  в тази връзка, за да  придадат на Прокуратурата като институция   вид поне приближаващ  я   към конституционната й роля?.

       2.Как смятат да приложат на практика законовата гаранция за безпристрастност при решаването на преписките и делата, а именно чл. 9 от Закона за съдебната власт – гарантиращ правото на българските граждани на независимо и безпристратно правосъдие ? Още повече, че това е  и единствената бариера  -поне донякъде, против корупцията в системата. А конкретно:   Прилагането на  практика на изискването преписките и делата в Прокуратурата  да се разпределят между прокурорите  на принципа на случайния подбор /чрез компютърното им разпределение/ по реда на тяхното пристигане в нея. В това разпределение по закон  следва да участват всички прокурори в съответната структура, а ако в нея има структурирани отдели –  възлагането  да става сред прокурорите в съответния отдел.

     Всякакви други стеснявания на кръга прокурори участващи в разпределението -чрез административни „хватки”, което днес е повсеместна практика – противоречи на Закона за съдебната власт, на Конституцията и на Конвенцията за защита на  правата на човека и основните свободи.  Че този принцип бе поголовно погазен в Борис Велчевата прокуратура е също факт!   Че мисленето на висшите прокурори е до такава степен атрофирало е видно от скорошното признание във връзка със скандала по делото „САПАРД” и грандиозния провал на Прокуратурата (според  Премиера и Цв. Цветанов – на Съда ???) , за начините на работа в нея:  Създаден бил някакъв екипен принцип на работа, при който решенията / вероятно относно образуване на дело, вземане и каква мярка за неотклонение, предявяване на обвинения , внасяне на обвинителен акт и квалификация на деянията и пр. действия, които по  Наказателнопроцесуалния кодекс са правомощия на съответния конкретен прокурор / а това е този, който слага подписа си под тези актове/  се вземали от екипа . Т.е.  законовия принцип ,е подменен с неформализирани в конкретен акт решения на някакъв виртуален орган! Това ако не е подмяна и създаване на собствено право в Прокуратурата – здраве му кажи.  Къде остана принципа за решения основани на  независимата собствена преценка на доказателствата и вътрешното убеждение на конкретния магистрат!?.  Този принцип на работа всъщност прикрива  лицата, които  реално вземат решенията и които след провала гузно се крият зад конкретните имена на редовите прокурори .  Та въпросът на който следва да отговорят кандидатите за Главен прокурор е:

       Как, съобразявайки се със закона ще гарантират независимостта при вземане на решенията на прокурорите и след това – как пък ще им търсят отговорност за грешките?

                                                                                                              Адв. Диньо  Бозаджиев