Иво Инджев: Русия се опита да удави България в турски поток, но май ще остане на сухо

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган няма да присъства на тържествата в Москва, посветени на 70-годишнината от края на Втората световна война, съобщи агенция “Интерфакс”, позовавайки се на съобщение на турското посолство в руската столица. Вместо това страната ще бъде представена на Деня на Победата на ниво посланик – Умит Ярдъм. ( Дневник)
На пръв поглед всичко е ясно: Турция е ядосана от посещението на Путин на 24 април в Ереван и от това, че той без заобикалки призна за геноцид масовите убийства на арменците миналия век.
Рядко някоя държава е държала такъв тон на докачливата Русия, както Анкара реагира след това. Сред острите забележки особено болезнена за Путин беше репликата на турското външно министерство, която припомня за гладомора в Украйна, причинен от болшевишка Русия на милиони украинци с цел да сломи съпротивата им срещу болшевизацията на Украйна през 30-те години наминалия век. Анкара не спести на Москва и въпроса за Крим и неговото анексиране.
В този смисъл от Москва едва ли са се надявали да видят Ердоган на Червения площад на 9 май, но все пак – ходът му в последния момент е особено унизителен за старата руска интригантска шмекерия да играе с турската карта ( най-вече срещу България).
А защо казвам „на пръв поглед”? Защото причината за разрива не е сама арменския въпрос- той е следствие, доколкото Путин го използва, за да уязви Турция след като му стана ясно,че няма да му мине номера с „Турски поток”.
Турция, регионалната суперсила, на която футуролозите предричат да изпревари Русия по всякакви показатели по своята икономическа, демографска, стратегическа тежест на глобалната карта в рамките на едно поколение, си прави сметката и не се поддава на руския морков, нито път се бои ( стратегически като член на НАТО и регионално като далеч по-могъща самостоятелна военноморска сила в черноморския басейн от Русия) от руската тояга.
Истинският разрив, който накара Путин да отмъщава на своенравната Турция с посещението в Армения ( най-важната военна база на Русия в ключовия за руските амбиции за величие кавказки район) е свързан с…пари. Турция отказа на потъващата все повече във финансово отношение Русия, която „танцува само едно лято” ( едно десетилетие) в ролята на световен богаташ с приходите от скъпия петрол и газ, да поеме неприемливо голяма част от финансирането на руския стратегически финт, който Путин интригантски нарече „Турски поток”, за да се плези на Европа и на малка България, избрана от него като „момче за бой” на 1 декември миналата година в Анкара , откъдето се провикна, че спира „Южен поток” по вина на …България.
Не че е смешно, но наистина е важно кой последен се смее- полезно е да си припомним присмехът, който последва по адрес на България от страна на високопоставените слуги на Путин след неговото плезене от Анкара. Полетяха храчки от страна на Алексей Пушков, шеф на външната комисия в държавната Дума в Москва, който като бабушка започна да кълне, че България сега трябва да се ядосва ( на себе си). „Да ви е яд”, провикна се той.
За хулигана ( както с умиление го определи една червена коментаторка в българския телевизионен ефир) Дмитрий Рогозин, дежурния шут на Путин в качеството му на милитарист номер едно ( отговорник за военната индустрия и вицепремиер на Русия), който редовно попържа България, да не говорим ( още по-малко пък за Жириновски).
Така че Русия за ПОРЕДЕН път се провали в опита да цака България с турската карта.
Путин настъпи турската мотика точно както император Александър ІІІ ( Българомразец), когато подстрекава султана за си вземе обратно Южна Румелия за наказание на българите, дръзнали да се съединят в нарушение на Берлинския конгрес.
Путин не успява да „награди” Турция по същия начин, както Сталин, който на преговори в Москва през декември 1941 г. се проваля в опита си да убеди британския външен министър Мартин Идън от България да бъде откъснат „населения с турци” район на юг от Бургас и да бъде подарен на Турция като бонус за турския неутралитет във войната ( която самият той разпалва в съучастие с Хитлер).
Турция не за първи път разбира, че доброто съседството с малка България при нормални условия е за предпочитане пред доближаването до руската мечка, от която винаги може да очаква нападение в гръб. Това е причината България да бъде предпочитана от Турция като добър партньор въпреки руските оферти да бъде мразена и наказвана с ръцете на вековния враг, използван в същото време от руската пропаганда в България като вечен антипод на „добрата Русия”.
Руският вестник „Комерсант” обяснява какво се случва с „турския поток” на Путин.
„Tурски поток” може да пресъхне
Перспективите пред руско-турския проект са помрачени от ценови(и не само) разногласия
Проектът за доставки на руски газ през Турция, принудил наскоро Европа да нервничи, е под заплаха заради ценови спорове между Москва и Анкара. Желанието на турската страна да получи значителна отстъпка от цената на „синьото гориво” застрашава изпълнението на грандиозното начинание.
Строителството на газопровода „Турски поток” е отложено заради продължителните преговори между руския „Газпром” и турската държавна компания Botas, пише във вторник „Комерсант”.
Страните постигнаха съгласие по размера на отстъпката, но не могат да съгласуват към коя компонента от формулата на споразумението следва да се прилага. Изданието отбелязва, че преговорите от около месец и половина са в безизходица, а страните се опитват да „вземат превес”.
При това руската и турската компании понасят загуби: „Газпром” заради шестмесечен престой на корабите за полагане на тръбите вече е загубил няколко стотици милиони евро, а за турската компания не може да се прилага отстъпката от цената на газа, за която страните са се споразумели, като е принудена да купува руски газ със 100 долара по-скъпо от средноевропейската цена.
В момента Турция купува руски газ при 370 долара за хиляда кубически метра.
„Газпром” иска по-бързо да започне изграждането на „Турски поток”, но Анкара се противопоставя, а доказателство за това е увеличаване на вноса на втечнен природен газ, който е с 50 долара по-евтин от руския. В резултат на това руските доставки за Турция през април се сринаха с 38%.
Допълнителен фактор, който потиска новото споразумение е политическият, а именно заявлението на Владимир Путин в памет на жертвите на арменския геноцид по време на посещението на президента в арменската столица. Анкара много критично коментира това заявление.
Отбелязва се, че „Газпром” след многомесечни преговори се съгласи да даде отстъпки за частни турски компании, които представляват над една трета от вноса на руски газ, пише изданието.
Става дума за фирмите Enerco Enerji, Bosphorus gas, Avrasya GAZ, Shell, Bati Hatti, Akfel gas и Kibar Enerji. Според вестника, преди фирмите са били принудени да плащат за газ по цена от 2014 година – 374 долара за хиляда кубически метра, което е много повече от сегашното пазарно ниво в Европа. Сега, през първото тримесечие цената ще бъде по-малко от 300 долара за хиляда кубически метра, през второто тримесечие – около 260 долара.
Изменено е и ценообразуването в договора: вместо фиксираните тарифи, действащи през 2014г., страните се върнаха към нефтената индексация. Новото споразумение ще се прилага със задна дата от 1 януари до края на годината, т.е. „Газпром” ще трябва да върне към вносителите част от вече извършените плащания: според вестника – 250-300 милиона долара.
Общият обем на руския газ по договорите за частни турски вносители е 10 милиарда кубически метра годишно, доставени по Трансбалканския газопровод през Украйна.
През 2014г. Турция купи от „Газпром” 27,3 милиарда кубически метра, но основния обем се падна на държавната компания Botas. С нея „Газпром” също води преговори за отстъпка.
По-рано се предполагаше, че частните вносители ще получат отстъпка при завършване на преговорите между „Газпром” и Botas: цената за частниците трябва да бъде по-ниска от тази за държавните компании, за да могат да работят на субсидирания вътрешен пазар на Турция. „Газпром” и Botas за три месеца преговори договориха процента на отстъпката, но не можаха да се споразумеят към коя от съставките на договорната формула да го прилагат.
Mk.ru, 5.05.2015г.,Иван Незамятний, превод от руски – Васил Костадинов
Публикувано в ivo.bg