СамокоВест

Иво Инджев: От катаджията до КаТеБеджията – бозаджията за халваджията

Споделете ни в

Ivo IndjevПокрай изобличения с взимането на подкуп пътен полицай, оказал се почитател на Тодор Живков (според страницата му във Фейсбук), се разгоряха въглените на възмущението от вечния огън на корупцията, на който се пържим още от времето на „най-справедливия строй”. Сега виновният вероятно ще бъде наказан, че се е оставил да бъде сниман- за назидание на всички, които не охраняват правилно публичната тайна за униформената корупция.
Вицовете за митничаря и милиционера на пътя, за които най-страшното наказание е да им отмениш дежурството и така да ги лишиш от тлъстия им дневен рекет, не са от вчера, а от онзи ден и онзи строй, когато ни принуждаваха да маршируваме под строй.
Интересно, толкова много неща се промениха от „едно време”, но точно корупцията не само оцеля, но и се самона(д)гради до корпоративно ниво. Ние обаче продължаваме едновременно да се възмущаваме и да …даваме. А корупцията е точно това: взимане- даване в солидарно нарушаване на закона.
В рамките на една телевизионна дискусия днес дочух призива да си признаем дали в нашия приятелски кръг има човек, на когото пътен полицай да не му е искал подкуп. Явно сме я докарали работата до положението да смятаме, че направо няма изключение от това правило, което сме приели за неизбежно природно бедствие.
Не че това е централния ми аргумент, поставяйки скромната си личност в центъра на този разговор, но не съм от даващите. Мога да декларирам публично, че никога и при никакви обстоятелства не съм давал подкуп- нито на пътя, нито под пътя, макар и моята каруца да е п(р)опадал в безпътица, от която някоя и друга банкнота би могла да ме измъкне по-лесно.
Въпросът е защо обвиняваните по колективен признак цели професии не смятат за нужно и възможно да излъчат свои говорители сред редовите представители на занаята, които да могат да кажат същото с открито лице: никога не съм имал взимане-даване, в каквото непрекъснато ни обвиняват!
Това криене просто потвърждава масовостта на явлението. Или както веднъж ми каза един познавач на „системата”- на всеки кандидатстващ за работа в полицията се падат (условно) 100 мераклии да попаднат именно в КАТ. Защо? Да не би да са любители на опасностите на пътя, на жегата през лятото, студа през зимата и валежите през всички сезони?
Иначе казано, схемата е известна на всички и най-вече на онези, които я управляват и не си правят никакви илюзии за мотивацията на желаещите да упражняват тази професия, т.е. рекета. Нима трябва да повярваме, че знаещите и управляващите златната мина гледат отгоре безучастно, безпристрастно и безсребърно при разпределението на плячката?
А каква е разликата между масовата алчност на униформените и алчността, свързана с „явлението КТБ”, освен в мащаба на ограбването, който най-после стана видим и за предишните крепители на финансовата пирамида ( в медиите, в политиката и т.н.)?
Финансовата пирамида КТБ години наред е гъделичкала апетита на фирми и човеци, превърнати сега във формени идиоти със запорираните им под руините на пирамидата супер доходоносни влогове- за кредитите да не говорим, това е отделна, грамадна тема. Даването и взимането на подкуп ( под формата на уникални лихви за привилегировани вложители) манталитетно е доста близко до склонността към облагодетелстване „ по втория начин”, както се казваше при онзи „справедлив строй”, при който нищо не можеше да се постигне без „връзки”- другото име на корупцията.
Вероятно е вярно, че за срива на КТБ вина има(и) гуверньора Иван Искров, но къде са гувернантките на дребосъка КТБ, отгледан с вкусни държавни хапки до размерите на ламя, която гълташе активи наред в държавата?
Искров беше посочен публично като първия за уволнение държавен служител от Борисов преди изборите през 2009 г., но вместо да бъде посечен, посоченият Искров се оказа и първият персонално помилван пак от Борисов вече в качеството му на премиер. Каква е истината за обръщането на палачинката от „разпни Искров”, до „ осанна” , така и никога не ни бе съобщено. Днес никой не се осмелява да потърси сметка на отново разгневения от Искров гръмовержец Борисов, който ни подготвя за подвига да отстрани гуверньора, макар да няма законов лост за подобно упражнение.
Междувременно вече възниква идеята Искров да бъде сменен от чужденец чрез международен конкурс за оглавяване на БНБ. Супер! Обаче щом може за БНБ, защо да не може за КАТ, за митниците и т.н.?
България не веднъж е била управлявана от чужда администрация в новата си история- първо след руската окупация от 1878 г., и второ след съветската окупация през 1944 г. Незавършеното поробване от първата окупация, осуетено от българските патриоти в края на 19 век, придоби успешното си развитие в прекършването на българската воля за европейско развитие при второто мечешко настаняване по нашите земи.
Днес сме официално в ЕС, а не в евразийския съюз на Путин, но неофициално тук вилнее свирепа руска корупция, изнасяна енергично по енергийните канали на български внос от Русия, чрез който малка България налива милиарди в руската икономика година след година. Корупция на пътя и магистралната, която ни залива с потоците енергоносители от север, са част от един и същи потоп, в който се дави европейското ни развитие. Едната бетонира другата и обратно- нарича се “политическа система”, която крепи статуквото, в чиито рамките се сменят водачите, но не и козината на самата глутница.
На власт е партия, прокламирала европейското развитие за свое кредо. Ако рече да си внесе от Европа управленци, направо ще й отива на табелата, с която се е закичила. Освен ако за втори път не покаже, че не прави разлика между „кредо” и „крада”.
Публикувано в личния блог на журналиста – ivo.bg/