СамокоВест

Знамето на социалистическия Ден на труда Алексей Стаханов умира в психиатрия от хроничен алкохолизъм

Споделете ни в

1 mayАлексей Стаханов е съветски миньор, герой на социалистическия труд на СССР и член на Комунистическата партия на Съветския съюз. Роден е на 3 януари 1906 г. в Луговия, Орловска губерния. Става известен през 1935 г. като основоположник на движението, наречено на него Стахановско движение, което си поставя за цел да увеличи производителността на труда, с което да докаже надмощието на социалистическата икономическа система. През 1927 г. започва работа в мината „Централна-Ирмино“ в гр. Кадиевка в Донбаския въглищен басейн. През 1933 г. Стаханов става оператор на пневматичен чук. На 30 срещу 31 август 1935 година, заедно с други миньори, за които нищо не се споменава, той добива фантастичните 102 тона въглища за 5 часа и 45 минути. Нормата е седем тона!
Това е време на политическа нестабилност в Съветския съюз. След убийството на Киров на1 декември 1934 г. страната е залята от репресии. Враговете са навсякъде, включително и в политбюро. През януари 1935 са осъдени висшите функционери на ВКП(б) – Зиновиев и Каменев. Започнали са серия от политически процеси. Следват незабавни разстрели.
Трудовият рекорд на Стаханов е планиран на местно равнище, но пропагандирането му се поема от най-високо място. Сталин се ангажира лично. В следващите години Стаханов е един от неговите любимци.
Започва стахановското движение: „На 3 септември някой си Дюканов извлича 115 тона за шест часа, на 4 септември Терекин – 119, на 5 септември Концедалов – 125 тона, на 11 септември Изотов – 240 тона, на 13 Артюков – 311 тона.“ Последната дума обаче е отново на Стаханов – 324 тона.
Под грохота на пропагандата в целия Съветски съюз започва кампания за повишаване производителността на труда и по-добро използване на техниката. Завишават се нормите. Кампанията е ознаменувана с производствени рекорди в различни отрасли на промишлеността, транспорта и селското стопанство. Стахановското движение обхваща всички материално-производствени дейности – има зъболекари-стахановци, дори театри стават стахановци…
Създава се работническата аристокрация. Произвеждат се измислени герои. Те заемат важна ниша в пропагандата на тоталитарната система. Те са част от номенклатурата. Нейното доказателство за това, че властта е „работническо-селска“. Пропагандният им образ е на самоотвержени изпълнители. Те са награждавани, ползват привилегии, стоят по трибуните при манифестациите, участват в конгреси, показват ги по кинопрегледи, говорят по радиото, за тях пише по вестниците, те връзват връзките на пионерчетата, раздават членските книжки на комсомолците…Те са фигуранти в политическия процес – никакво решение, вън от техните лични въпроси, не зависи от тях.
Самият Стаханов получава значителни материални облаги и е първият пример за работническа аристокрация в страната. Високият 185 сантиметра, тежък 105 килограма, с юмрук като детска глава полуграмотен селянин е издигнат до депутат във Върховния съвет на СССР в периода от 1937 до 1946 г. В Москва живее в сградата, където са настанени членовете на правителството. В дома му непрекъснато гостуват познати миньори, дошли за ходатайство, което той не отказва. Започва да учи задочно.
Но човекът знаме на социалистически труд Стаханов често участва в запои и скандали. Сталин го предупреждава, че ако не спре – ще се раздели с прочутото си фамилно име и ще заживее с друго. През 1957 година Хрушчов наистина го изселва и Стаханов заживява разделен от името си. Пропагандната машина обаче продължава да се върти. Говорят за стахановци, провеждат конференции, а дори не знаят жив ли е или не.
Алексей Стаханов умира в психиатрия на 5 ноември 1977 г. от хроничен алкохолизъм.
След 9 септември 1944 година Стахановското движение намери „почва и у нас”. То имаше и своята българска съдба. Създаде се родната работническа аристокрация. Произведоха се нашенските измислени „герои” на труда. Десетки неизвестни тъкачки, строители, металурзи, миньори, трактористи работеха за издигането на едно име. Име, което заемаше място в българското Народно събрание, получаваше привилегии, стоеше на трибуните, гърдите му се окичваха с отличия, приемаше паради, за него пишеха вестниците, говореше по радиото, показваха го по телевизията, връзваше червени и сини връзки на пионерчетата и чавдарчетата.
Да живей, живей труда!

One thought on “Знамето на социалистическия Ден на труда Алексей Стаханов умира в психиатрия от хроничен алкохолизъм

  1. Знамето на комунизма в гр. Самоков – ТК „Самоковска комуна“ , гропокопачите на капитализъма го превърнаха в гробница.

Comments are closed.